28 июл. 2022 г., 08:57

Преходността на времето

1.2K 2 1

Не е есе, а просто няколко реда мисли, които ми хрумнаха.

През целия си живот, докато порастваме, постоянно губим нещо от себе си и получаваме нещо друго. Губим  едни мозъчни клетки и подсилваме други, в програмата, наречена живот. Наложено ни е, че трябва да се държим по определен начин за годините си. "Не ти отива на годините", казват повечето хора, когато правим нещо различно от останалите на нашата възраст. И всичко зависи от това, какво правим сега, в настоящия момент. В момента, в който спрем да правим нещо, мозъчните клетки, отговорни за това, започват да изчезват, защото природата така е устроена, че щом не използваме нещо, тя го счита за ненужно. Най-важното заключение (поне за мен) от всичко това е: Никога не спирай да се радваш и да обичаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...