През девет планини в десета

Ой, красив си Ирин-Пирин,

най-красив си на света.

Покоряваш ти сърцата

на най-смелите чеда.

       Планинарска песен

     Силата и магията на Пирин планина продължават да бъдат загадка. Какво толкова магнетично има в тази планина, която покорява с красотата си? Сякаш сам Бог е оставил в нея късче от себе си, а може би е точно така. Непристъпни, стръмни върхове я изпълват, всяващи страх, но и възхищение. Пред Пирин човек се чувства малък, една прашинка от Вселената. Думите за тази прелест на природата никога не стигат.

     Планината е дала толкова много на хората – дом, закрила, сигурност, но всеки знае, че понякога тя може да бъде и негостоприемна със силни ветрове и бури, напомнящи ни, че пред нея и мощта ѝ бледнеем. Ако си мислим, че можем да я покорим изцяло, се лъжем. Има сили, над които човекът няма власт. Той може само да благоговее и да се съобразява с тях. Такава мощна сила е и Пирин – обичаща своите чада, но и люта като хала. Непокорна, непревземаема, величествена.

     Моят баща бе родом от пиринския край. Бе имал възможността да прекара детството си сред този природен феномен, бе опитал от страшната и от хубава страна на Пирина, защото едно е да живееш в близост до планината и тя да ти е като дом, друго е просто да я посетиш като турист. В първия случай просто подаряваш сърцето си на планината и тя ти го открадва за цял живот. Дори един ден да трябва да живееш отделен от нея, знаеш че парченце от теб е вече в нейните прегръдки и раздялата с нея е невъзможна. Сладка болка те пронизва щом се сетиш за белите ѝ била и сякаш искаш да се слеете в едно с тях, за да спре тази болка. Но можеш само да благодариш на Бога, че ти е дал шанса да се родиш и израснеш в това кътче, което си обречен да обичаш до гроб. Малцина имат тази благословия.

       Бог обича България и тази любов най-силно личи в природата, с която ни е дарил. Всички блага, за които един народ може да мечтае Той е дал на нас. И величието, и мощта си най-силно е изявил в Своите чудни планини. Пирин е една от тях. Перла, красяща Югозапада. Непристъпна крепост, пазеща своите обитатели. Скъпоценен дар, който с величието си кара всяко човешко същество мълчаливо да се поклони, защото пред природата и силата ѝ сме безсилни. Можем само да се покоряваме и да се молим величественият Пирин да е благосклонен към нас. Да се молим да ни пази и да не ни наказва за човешкото нехайство, което често проявяваме спрямо него, защото в милостта на природата откриваме и Божията милост към нас.