Топло пролетно слънчице огряваше цялата стая, прозорците бяха широко отворени, а отвън се чуваше чуруликането на птичките. Зайо потърка сънливо очички, а после леко и носленцето си. Изправи се на креватчето и плахо се огледа. В цялата стая не се виждаше нищо, което да издава присъствието на жив човек. Той се зарадва, палаво подскочи и се спусна по завивките чак до пода. Светлината на лъчите влизащи през отворения прозорец така силно го привличаше, че той не устоя на изкушението да им се порадва. Притича бързо по мокета до перваза и внимателно се изкачи догоре. После седна от външната му страна и пусна крачетата си навън. Лек ветрец мина покрай ушичките му и го погъделичка чак до стъпалата. Той се усмихна развеселен под мустаче и се замечта, обърна муцунка към слънцето и притвори очички от удоволствие. После се облегна, зарея поглед в пухкавите бели облаци и се замисли...

   Изведнъж без да се усети се запита намусено на глас :

- Ох, защо така се получава ? Защо хората са толкова глупави ?

- Ха-ха-ха, не се опитвай да разбереш, Зайко :) - без да разбере кога, Мечо се беше промъкнал и седнал до него...

- А ! О, Мечо ти ли ? Изплаши ме...

- :)

- И какво ще правя сега ?

- Ами нищо по специално от досега :)

- Но аз трябва да се махна. Не разбираш ли ?

- Много бързо се отказваш Зайо :)

- Тя ще ме остави и аз пак ще трябва да се скитам сам по света. А не искам... Уморих се вече... Когато си мислих, че съм открил най-сетне домът си тя ме отмъкна, а сега дори не ме поглежда...

... Мечо погледна топло Зайо и той продължи...

- Страх ме е...

- Не се страхувай :)

- Да, лесно ти е да го кажеш. Tеб никога не са те оставяли или разочаровали !

- Тогава се страхувай, щом мислиш че това е решението :)

- Помогни ми...

- Не мога, Зайо :)

- ЗАЩО ! :(

- Защото само ти можеш да си помогнеш :)

- Как ?!

- Слушай сърцето си :)

- Да изтъркано и глупаво... Мен са ме учили, че трябва да мисля и да се опитвам да разбера и проникна в нещата.

- И докъде те доведоха тези мисли :)

- Ами справях се.

- И беше щастлив :)

- Така мисля.

- А сега :)

- Сега не знам...

... ммм Мечо се почеса по ушенцето ,а после поглади тумбачето си.

- Мисля че малко мед би ти оправил настроението :)

- Не мисля. Аз не обичам сладко, а е и вредно за зъбките.

- Ммм както искаш... Не знаеш какво пропускаш :)

... Мечо побутна с лапичка бурканчето до себе си, на което с големи златни букви беше старателно изписано "Мед на Пух" , бръкна смело вътре и после сладко-сладко заблиза течащото удоволствие с натрапчив аромат, който подразни леко чувствителното носле на Зайо. Той пък сви крачета и опря муцунката си на тях.

- Мечо...

- Ахам :) - лакомо преглътна медунчо.

- Защо хората се променят?

- Мляс. Aмиии, порастват предполагам.

- А защо порастват?

- Ами за да продължат своя кръговрат :)

- И какъв е той ?

- Амиии нали се сещаш, да си намерят друг човек и да си направят и отгледат малки човеченца като тях :) мляс... такива работи.

... И Мечо облиза апетитно и последната капчица мед от лапичката си. И точно когато се канеше да бръкне отново в бурканчето, Зайо опули очички и наостри ушички към него и изрече много бързо на един дъх.

- И аз ли трябва да продължа своя кръговрат !

... Мечо се разсмя и търкулна назад като едва не изпусна бурканчето с меда през перваза...

- Ха-ха-ха, ти си играчка Зайко :)

- Е и ?

- Ние с тебе сме само част от техния път  :) от тяхното израстване ...

- Значи сме банда безполезни плюшковци !

- Глупаво малко Зайче, ние и приказките за нас ги учим да бъдат добри и грижовни :)

... Зайо отново зарея поглед в облаците, а Мечо поразмърда буркана ...

- Искам у дома - измрънка Зайо и подсмръкна звучно.

... След дълго мълчание, в което Мечо се беше заел да опустоши цялото съдържание на бурканчето и да не остави съвсем нищо, неусетно Слънчо с леки стъпки отиде да спи и над главите на двамата една по една почнаха да изгряват малки блестящи звездички.

- Ами не е невъзможно :) - самодоволно примлясна Мечо.

- А ! Кое не е невъзможно ? - сепна се Зайко като от дълъг сън.

- Да си отидеш вкъщи :)

... Тромаво и непохватно мечето се тупна до Зайо и сложи мека лапа на рамото му...

- Нека ти покажа нещо :) Видиш ли ги онез малки блещукащи неща там горе на небето ? :)

- Звездите ли? - попита Зайо.

- Ми аз лично мисля, че са светулки залепнали на небето, хи-хи-хи, но да, точно те :) Хубаво ли ги видя :)

- Да.

- Сега ще ти кажа една тайна ;)

... Зайко трепна и наостри ушички...

- Това не са никакви звездитулки :) а писменосчета. Ахам, мляс, аз често пращам по тях разни работи до Прасчо , Тигър и Йори. Така винаги знам какво правят и не се чувствам толкова далече от тях :) Даже онзи ден Йори пак си беше изгубил опашката ,ху-ху-ху , добре че Бухала беше мернал Ру да си играе с нея, защото бедното глупаво магаренце отново зарови глава в хвойната. А ти сигурно сам знаеш колко болезнена може да бъде една хвойна :)

... Мечо се облиза отново и хвърли бърз поглед на бурканчето, в което не беше останала ни капка медец. После се обърна към Зайо и сложи лапичка на сърчицето му ...

- Когато обикнеш някой той остава тук, където и да си :)

... Зайо мушна муцунка и се сгуши в Мечо, а той... пуф-пуф, погледна звездиносчетата на небето и каза с дрезгаво гласче :

- Не се бой... пуф-пуф... Пух ще е винаги до теб :)

... глупаво мое Мече...

02.03.2007