Защо се задоволяваме с неща, които дори не харесваме или не искаме? Защо не се борим за себе си и за мечтите си? Не е ли това правилният път? Не е ли щастието ни най-важно?
Никой не ми отговаря, защото ако се замислят над това доста хора, поглеждайки живота си, биха изпаднали в дълбока депресия. Защо се примиряваме? Не го разбирам! Не ми и харесва! Но, нямам избор!
Сигурна съм, че като е бил малък, на всеки му е бил зададен въпросът „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?” Децата са големи мечтатели с огромно въображение и затова отговорите им винаги са интересни и вълнуващи. Някои деца искат да са принцеси, други супер герои, художници, адвокати, полицаи. Петгодишният ми брат мечтае как ще спасява света някой ден.
За съжаление обаче, с годините мечтите се смаляват. Стават по-реални, по-постижими. Никой вече не мечтае да спаси света. Хората просто искат да се устроят. Добро образование, добри доходи, средностатистическа работа, брак, деца и спокойни старини. Само докато ги изброявах, ...