Да бъдем приятели! Хайде, звучи хубаво и лесно! Да, но не съвсем. Приятелството е едно от най-хубавите неща, но не е толкова лесно. Понякога дори е истински трудно да бъдеш приятел. Приятелството съществува между две момичета, две момчета, между момиче и момче. Но кое е най-доброто и истинско приятелство. Мисля че него малко хора го постигат. Веднага ще има възражения в този момент, но знам, че съм права. Когато сме малки приятелството е нещо естествено и лесно. Когато пораснем, нещата вече не са същите. Идват предразсъдъците и интересите. Идват въпросите: "Защо Пепито е по-хубава от мене? Защо момчетата харесват нея, а не мен??? Ама тя по-хубава ли е наистина? Като я гледам какви са и криви краката. Май и кривия и нос не са го забелязали момчетата, трябва да направя нещо по въпроса... пък и за какво да излизам с нея, щом няма да ме забележат... не тя ме засенчва някак си... може би със сянката от носа си... не май Пепито не ми е истинска приятелка!" и красивото довчерашно приятелство се превръща в грозно и лицемерно познанство, в което някой се чуди как най-добре да те прецака. Кофти - но истина. Докато един прекрасен ден не осъзнаеш, че си останал без приятели, сам самичък на света или в най-добрия случай с няколко истински приятели. Опитваме се сами да излъжем себе си че имаме поне 10-тина истински приятели. Да помислим отново... кога за последно поискахме помощ от тях? Кога за последно ги прегърнахме с думите "Ти си истински приятел!" Аз лично рядко искам помощ от другите. Предпочитам да се справям сама, а вече се научих и да отказвам помощ, нещо, което преди никога не правех. Но живота те спъва всеки Божи ден и те кара, ако не доброволно то насила да се промениш. В един момент седиш и се смееш на нечие нещастие, след което се питаш "Кога стигнах до тук?"  Истината е грозна и жестока и понякога по-лошо от нея няма, но все пак трябва да си я казваме от време на време. Колко истински приятели имаме? Чесно! Един, двама... трима? Нека са толкова, но нека е ясно че ще влязат и в огъня за нас. Нека са малко, нека се броят на пръстите на едната ръка, но да знаем, че с такива приятели никога няма да останем сами. Приятелството ми с не едно момиче е било на карта, защото гаджето й е решавало да се прави на мъж и да се опитва да ме сваля явно, или неявно. Но той не е виновен! Явно в мен е била вината и в неспособността ми да бъда истинска грозна и невзрачна приятелка. Дори собствената ми братовчетка беше на ръба на истерията заради двама различни мъже, които трябваше открито да изявят мераците си към мен. Добре, поемам вината. До скоро бях с едно момче, за което бих могла да кажа, че е човекът с най-много приятели, който познавам. Докато той ми обясняваше колко добър приятел му е този и онзи, единия ми целуваше ръката, а другия ме галеше по краката, възползвайки се, че съм се напила. Е, това са истински приятели! Тези, които не се притесняват да покажат колко харесват гаджето ти, а на теб да кажат каква курва е тя и че изобщо не ти отива. Трудно е да се боря с такива добри приятели. Аз не крия нищо - казвам истината веднага - кой и как е изявил подлостта си, но явно и в този случай "добрите" приятели си останаха на първо място. И защо не? След като момичето бъде отстранено всички могат да бъдат спокойни. То нали се знае - жените опорочават мъжете. Виновни сме за всичко, нека не се намесваме в святото мъжко приятелство! Само че май аз излизам най-прецаканата от всички! Така загубих и най-добрата си приятелка. Гаджето й реши да се влюби в мен, а и беше предшестван от предните й три гаджета, които биха дали мило и драго да ме видят без дрехи. Много й дойде. Думите, които няма да забравя бяха "Защо ти? Защо винаги ти?!?", изпълнени с гняв, болка, а може би дори и с омраза. Много пъти съм си задавала въпроса дали да съжалявам или не, че вече не сме приятелки. И още не съм сигурна в отговора на този въпрос. Истинското приятелство е свещено. То не може да бъде разрушено нито заради жена, нито заради мъж, нито заради пари. Ще призная че истинските приятели, които карат сърцето ми да се радва че ги има са трима. Това са: една приятелка, един приятел и сестра ми. Сестра ми е най-близкия ми човек. Тя е един от най-прекрасните хора на света и винаги ме подкрепя. Обичам я страшно много и без нея живота ми не би бил същия. Втория човек е Галя. Това е най-добрата ми приятелка - мила добра и всеотдайна. Най-скромния и добър човек, когото познавам. Тя е като ангел, паднал от небето. Приятелки сме от седем години и не бих я заменила с друга, защото ми е дала много подкрепа и обич. Третия човек е Евгени. Познавам го от няколко месеца, но страшно много държа на него. Вярвам му и го обичам и ако има нужда от помощ не бих се поколебала да дам всичко, което мога за него. Знам, че Евгени може да бъде приятел дори и на момиче. Знам, че може да бъде мой приятел. Това че е от противоположния  пол понякога прави нещата по-трудни но аз знам, че той е един от най-невероятните хора, които познавам и че неговото приятелство за мен значи наистина много. Че когато е до мен се чувствам сигурна и спокойна, че когато си кажем "чао" и се разделим, се усмихвам дълго време след това, защото това е Евгени - моят герой, моят приятел!