Да ви се представя, казвам се Окинаф. Аз съм един обикновен човек, който като всички други на малкия ни, но доста объркан свят, мислеше само за ядене, пиене, но за разлика от някои кислорододишащи, „мислеше”. Нямам кой знае колко интересен живот, затова доста често влизах в свой собствен  свят, от който се надявах някой ден изобщо да не изляза. Като всички останали, се опитвах да извадя по някоя паричка на ден, за да мога после да я похарча за някой не мъж, опитвайки се да създам нормални човешки отношения, завършващи със секс, разбира се. Но се оказа, че във времето, в което живея,  не мъжете го правеха просто за спорта и това във някои случаи изобщо не ми се нравеше. Питах се къде останаха нормалните свалки като: Здравей, как се казваш? О, страхотно, името ти е красиво като теб самата. Вместо това: Как е, бейби, таа вечер ша та земам у нас. И най-лошото е, че това се харесва на 90 процента от жените. В крайна сметка се замислих, може би това значи развитието на човечеството, заменяме нормалните изрази с простащини и сме израснали интелектуално. Започнах и аз да се правя на това, което не съм, идиот, и все повече започна да ми харесва моя свят, онзи, измисления,  макар че нещата се получаваха и имах повече успехи между другия пол. Но сега пък не харесвах самия себе си. Реших да се върна към предишния си нормален, скучен и старомоден начин на живот и да бъда себе си. По-добре с нищо да не ме запомните, отколкото  като  един  добре необразован, модерен и мразещ себе си „идиот”.