Вървя сама по улицата и пак отвътре разяждащото чувство, че си някъде там и ме наблюдаваш, ме изгаря. Кога всичко просто ще спре?! Не те искам в моя свят, не си ми необходимата съставка, за да мога да дишам всеки ден.
Толкова дълго те исках само за мен, толкова дълго те чаках да дойдеш и тръпки ме побиваха при всяка мисъл, свързана с теб... Сега просто не е същото. Съжалявам! Просто не си това, което искам.
Заблуждавах се твърде дълго, че ти си този, за който аз съм родена, че си този, с който искам да запълня празнотата в себе си! Съжалявам!
Спомням си... как се връщах при теб като кораб при вечната си спирка, знаейки, че някой ден просто няма да си тръгна. Но при тази наша среща разбрах едно - никога няма да остана в твоите ръце повече от ден, ще съм някъде там, но не и твоя.
Исках те, обичах те, ревнувах те... но до днес. Какво се промени?! Сама не зная! Съжалявам, беше ми хубаво, но не искам повече. Вече не намирам смисъл да рискувам себе си - само, за да съм с теб. А преди ми беше ...