Зомбита… Живи мъртъвци… Хора без душа…
Всеки ден се срещам с тях. Всеки ден се вглеждам в техния празен поглед. Да, точната дума е „празен”. Няма я онази искрица, която да напомня, че са живи. Да, те са живи мъртъвци бездушни движещи се същества. Не мислят. Не чувстват. А дали някога преди са чувствали? Но защо сега са се превърнали в зомбита?
Животът е жесток! По-слабите, тези, които нямат силата да се изправят срещу него и да го победят, са смазани от тежката ръка на Негово Величество Живота! А в сегашния забързан свят слабите не живеят истински. Те просто съществуват. Те са зомбита! Тези хора са страшни! Плашат ме! Живите мъртъвци… Аз не съм от страхливите. Боря се със страховете си и ги побеждавам. Защото знам, че животът е борба за оцеляване. Искам да живея истински. И ще живея! Защото се боря с живота, със страховете си! Макар и невинаги да съм победител, знам, че един правдата ще възтържествува. Знам, че доброто ще победи!
Нищо ново не казвам. Истини, до болка познати. Но колко ...