Здравейте, читатели различни, от всякакви типове, обикновени, нетипични.
Това писание е на моя живот в момента описание. Ще се старая да го опиша в рими, но не обещавам да са ви любими. Та аз съм на сладките 17 все още незрял, но пък от загадките на съдбата доста вече познал. Животът ми сега е безцветен, като затворник аз във мойта кула съм заточен, ден и нощ се гонят без покой минутки, аз пък наблюдавам ги през моя малък екран до стената. Душата ми стене, проклина всичко наоколо, съзнанието ми се бушува като буря над океана, всеки момент може да обърне кораба и да издави пътника, който се вози неканен, без билет. Наблюдавам, поне в това съм добър, гледам хората как живеят, аз чакам... чакам... готвя се за главната атракция на моя живот, а го пропускам да изтече като пясъчен часовник покрай мене. Времето лети, а аз очаквам. Сърцето си иска своето, аз пък го спирам, не мога. Като канарче във клетка съм или пък - на свобода, но с пречупени крила.
... И принцът бродил през гората и го бил ...