Здравейте, читатели различни, от всякакви типове, обикновени, нетипични.
Това писание е на моя живот в момента описание. Ще се старая да го опиша в рими, но не обещавам да са ви любими. Та аз съм на сладките 17 все още незрял, но пък от загадките на съдбата доста вече познал. Животът ми сега е безцветен, като затворник аз във мойта кула съм заточен, ден и нощ се гонят без покой минутки, аз пък наблюдавам ги през моя малък екран до стената. Душата ми стене, проклина всичко наоколо, съзнанието ми се бушува като буря над океана, всеки момент може да обърне кораба и да издави пътника, който се вози неканен, без билет. Наблюдавам, поне в това съм добър, гледам хората как живеят, аз чакам... чакам... готвя се за главната атракция на моя живот, а го пропускам да изтече като пясъчен часовник покрай мене. Времето лети, а аз очаквам. Сърцето си иска своето, аз пък го спирам, не мога. Като канарче във клетка съм или пък - на свобода, но с пречупени крила.
     ... И принцът бродил през гората и го били дърветата, все лоши дървета с остри шипове по клоните, той огладнял и ги заръфал. ”Те не стават за ядене - казал си той - трябва да продължа.” И те го шибали, свалили му дрехите от гърба, наранили го жестоко, той се лутал без цел, без посока. ”Аз съм принц, ще ви изсека” - казвал им той, а те се смяли и го били безспир. Взел той своя меч железен и разсякъл дърво, после второ. И паднал накрая от умора, а те го  били ли, били и го оставили. ”Свършен съм" - казал след малко. Насреща му - още едно дърво и принцът си казал:„Това е”... и дървото замахнало... ( и както се случва понякога един момент се нарежда и се навърта, и остава за повече от момент. И звукът спира, и движението спира за повече, много повече от момент. И след това моментът си отива.)
    Картината дотук е при мене и няма хубавия край, който ще посоча веднага...
... И принцът отворил очите си изненадан, дървото го погалило с меки и приветливи клони, и дало му от своя вкусен плод да вкуси и от своя сок го напоило. Принцът прошепнал:„ Но как, защо!?"- изненадан. Дървото му дало листа от своя гръб и го отпратило без дума и принцът си казал: „Значи да имам надежда, ще открия своето кралство, както открих своето дърво, своето място под слънцето и всички са значи различни..."
... Това аз си мисля в безкрая на вечерта под звуците на щурците и красотата на росата. Изгубено е времето без смисъл, а за мене това има, откривам го във всичко наоколо, в музиката на тишината, в цветовете на нощната тъмнина и в блестящите звезди за цвят, откривам го и денем в цветята и по-късно в залязването на зората... Открийте и вие вашия смисъл и не се безпокойте за мене...