Има моменти в живота, в които всеки един от нас се чувства сам.

Има моменти, когато искаш да се усмихнеш, но затъваш в срам.

Понякога се чувстваш толкова изморен и слаб

и нямаш сили да преминеш към следващия етап.

Страх те е от непознатото, да продължиш напред.

Мислиш си, че живота ти се е скапал и че нищо вече няма да е в ред.

Искаш да заплачеш и никой да не види твоите сълзи.

Иска ти се да викаш и ругаеш, а никой да не чуе твоите думи.

Не виждаш състрадание в ничии очи, желание за мъст в душата ти гори.

Търсиш начин да избягаш от своя кошмар,

чудиш се как би могъл да се отървеш от този товар.

И тогава се запознаваш с него - изкусителя.

Ето го това е той - спасителя!

Спасението е пред теб, приемаш го с готовност,

с единствена цел - да избягаш от подтискащата реалност.

Но какво е то всъщност?

Продавач на фалшива надежда,

продавач на една недостижима мечта.

Белият прах променя света ти, дава ти крила,

а душата ти лети сред небесата, в търсене на радостта.

Поемаш първата доза, потъваш в искания свят,

променя се изцяло Аз-а, а душата вече не е изпълнена с яд.

А след това настъпва мракът.

Една буря вилнее покрай теб и ти отнема съня.

Един облак надвисва над теб, отнема ти деня.

Но на теб ти харесва фалшивата истина,

защото там няма болка, тревоги и страдания.

Помага ти да забравиш, да забравиш самата забрава,

да си щастлив и да няма предели радостта.

Потъваш в свят, където властва само смеха,

където няма сълзи, страх и разочарования.

Питал ли си се, до кога ще продължи това?

А какво ще стане, когато осъзнаеш, че си живял в една измама?

Светът отгоре ти се срива, усещаш как душата ти изгнива...

Оглеждаш се наоколо, усещаш че си сам.

Имаш нужда от приятел, но знаеш че това е само блян.

Губиш връзката с външния свят

и се затваряш в себе си, в един собствен свят.

Искаш да заплачеш - но не можеш,

искаш да живееш, но вече и това не умееш.

Желанието изпепелява душата ти, промива мозъка ти,

копнеж да забравиш всичко - това е целта ти...

Смрачава се над теб небето,

бял прах - ето за какво копнее кръвта и сърцето.

С мъчения са изпълнени твоите дни и нощи

Молбите са излишни, няма кой да ти помогне,

дори и една усмивка би могла да те трогне,

ала и нея я няма, дори и искрица жалост в ничии очи не се долавя.

Замаян си, не знаеш дори дали живееш.

Времето вече не е ценно за теб и за това го пилееш.

Искаш да затвориш очи и да се събудиш в един друг свят.

В свят, където ти ще си най-великият.

Но не знаеш как да избягаш от страданията,

Не знаеш как да избягаш от себе си и от живота...

Сещаш се само за един изход, който ще сложи край на твоето мъчение

и би го приел без излишно колебание...

И вече си на ръба на пропастта, готов си да се предадеш.

Преставаш да се бориш, забравяш за какво милееш.

За първи път усещаш, че краят наближава.

Чувстваш как животът неизбежно си отива.

Сърцето ти изстива, а душата се сковава от студ.

Една крачка е достатъчна и вече няма да те има тук.

Но трябва да намериш сили да погледнеш назад,

да намериш щастието, което си изпитвал, преди да постъпиш в този ад.

Но помисли малко - краят настъпва за всеки един от нас,

затова е важно да изживееш живота си в захлас,

да се любуваш на всяка една  природна картина,

да осъзнаеш, че си жив и че не напразно тук те има.

Не се страхувай да заплачеш, когато те боли,

но и не унивай, когато усетиш че живота ти е кълбо от бури.

Не прикривай с ръка своята усмивка,

не позволявай никому да ти отнеме последната прегръдка.

Наслаждавай се на всеки един миг от живота.

Колкото и да е трудно, бори се за щастието и радостта. 

Знам, че е трудно болката, изгаряща душата ти, да преодолееш,

Но никой не е казал, че е лесно да живееш.

       B.P.R  .