Продължавай да продължаваш!
Понякога, ала много много рядко, ти се струва така сякаш времето е спряло. И ти си там, в това безвремие, а нищо друго не съществува. Земята не се върти, стрелките на часовника са спрели, вятърът не духа. Като че ли се намираш в свой собствен свят, далеч от този на другите. Свят, в който сам избираш кого да допуснеш. Там, в това далечно измерение, всичко е перфектно. Като насън. Само че ти избираш какво да ти се присъни. Тогава, именно тогава те преизпълва истинско, неописуемо щастие. То те кара да летиш на крилете на мечтите високо над света, над хората, над всичко земно. Защото щастието е неземно. То е миг, откраднат от Рая. Ала веднъж изпуснеш ли го, мигът отлита по-бързо от един човешки дъх. И никога вече не е твой. Не можеш да го достигнеш, дори и цял живот да протягаш ръце към него в спомените си. А може би така трябва да бъде. Щастието само да каца на рамото ти и после отново да отлита достатъчно далеч, че да не можеш да го хванеш, но и толкова близо, ...