Преди сто лета в една земя отвъд океаните и моретата живеел принц, прекрасен като нарцис. Всички девойки в страната били влюбени в него. Когато дошло време да се жени, заприиждали моми от всякъде, но той ги отпращал една по една. Баща му правел балове, канел знатни девойки – коя от коя по-красива, но принцът, така или иначе, не си избрал жена.
Годините минавали, баща му умрял и той наследил кралството. Един ден, докато се разхождал, стигнал до едно езеро, погледнал се в бистрите му като сълза води и отстъпил изплашен назад. Когато се приближил отново, видял побелялата си коса и набразденото си от бръчки лице. Седнал на един камък и се загледал във водите на езерото.
-Царю, ти си много лош човек. - дочул зад себе си глас. Зад него стояла стара, дребна съсухрена жена.
-Коя си ти?! - обърнал се сопнато към нея. Как смееш да ми говориш така! Да не искаш да увиснеш на бесилото?!
Старицата, която била магьосница, го погледнала, вдигнала ръка и го превърнала в обикновен човек. Царят станал от ...