Простете! Не исках...

“Просто не исках...” Напоследък все по-често го казвам. Но е истина. Не исках, извинявайте! И простете, ако можете...

Не исках да се превръщам в бездуховна руса кукла. Имаше толкова неща, които копнеех да науча. И ми се струваше странно как някой може да живее, без да се интересува от мъдростта, която е била преди него, от хората от нашето вчера, от техните сълзи и разпилени надежди. Сега и аз не се интересувам. Защото разбрах, че културата, знанието и мъдростта не хранят. И не ти помагат да преминеш през живота като победител. Поне не през този живот. Дори напротив ­ мъдростта носи мъка и печал. Знанието е празен звук сред общия шум на тълпата. И знаещите винаги губят от глупаците. По-добре да съм бездуховна. По-лесно е и съм винаги доволна от себе си.
   Не исках да си тръгвам. Не от вас, ­ от семейството, от приятелите. Но избрах друг път. Вече съм на половината, а вие дори не виждате началото. Моят път е по ръба на бръснача. В последна борба за себе си, аз искам да запазя всичко хубаво в сърцето си, но повече от това искам кристали “Сваровски”, скъпи коли и евтини приятели. Защото другите ми казаха да искам това. Казаха още, че никой няма да ме желае, ако не изглеждам скъпа и лъскава!
   Простете, че едва ли ще завърша гимназия. Но не ми се търкат старите чинове, не ми се гледат намусени преподаватели. Нито побоищата в училищния двор. И не мога да търпя пред очите ми да толерират онези, чиято единствена заслуга е, че са дъщери и синове на големци. И не ме интересува колко е дълга река Нил. Аз искам да знам за живота! И ще се науча сама! Всяко познание ще изпитам върху себе си и колкото повече научавам тъмните тайни на този живот, толкова повече ще угасва светлината в очите ми.
  Простете, че предадох любовта. Само първата ми беше истинска. После се научих да казвам, че обичам, когато не изпитвам нищо, и да скривам, ако все пак у мен се зародят чувства. Защото от любовта няма никакъв смисъл, ако не ме прави скъпо платена и още по-желана.
   За това, че пуша, няма да искам прошка. Защото съм правила и много по-страшни неща. Простете, че съм каквато съм. Сърдете се на времето, на нравите, на хората... Аз бях вашето дете. Сега съм ничия, като всичките си приятели. Парите, похарчени за мен, ще ви върна. Но вашето момиче и разбитите надежди няма как да върна. Ако можете, простете. Не исках...