“Просто не исках...” Напоследък все по-често го казвам. Но е истина. Не исках, извинявайте! И простете, ако можете...
Не исках да се превръщам в бездуховна руса кукла. Имаше толкова неща, които копнеех да науча. И ми се струваше странно как някой може да живее, без да се интересува от мъдростта, която е била преди него, от хората от нашето вчера, от техните сълзи и разпилени надежди. Сега и аз не се интересувам. Защото разбрах, че културата, знанието и мъдростта не хранят. И не ти помагат да преминеш през живота като победител. Поне не през този живот. Дори напротив ­ мъдростта носи мъка и печал. Знанието е празен звук сред общия шум на тълпата. И знаещите винаги губят от глупаците. По-добре да съм бездуховна. По-лесно е и съм винаги доволна от себе си.
Не исках да си тръгвам. Не от вас, ­ от семейството, от приятелите. Но избрах друг път. Вече съм на половината, а вие дори не виждате началото. Моят път е по ръба на бръснача. В последна борба за себе си, аз искам да запазя всичко хубав ...