ПРОВИНЕНИЕ, ВИНА, ВЪЗМЕЗДИЕ, ПРОШКА

          Веднъж млад мъж поиска да му простя, но не каза за какво. Не го познавах, не знаех вината му. Той не пожела да ми я признае, но знаеше, че ме е наранил. Не искаше да ме погледне в очите, не искаше да ми каже с какво е виновен пред мен. Тогава какво искаше? Да му простя провинението, или да кажа, че му прощавам? "Прощавай" казваме в трамвая, когато настъпим някого или когато се сблъскаме неволно по улицата. "Прощавай", "Извинявай" са думи, които казваме най-често, когато сме се провинили НЕволно. Какво е престъпление, какво е провинение, наказание, възмездие, вина, прошка. Какво значи да простиш?

          С престъпленията се занимава законът. Оня, от който обществото има нужда, за да пази свободата, живота, имуществото на хората. Те са дефинирани и класифицирани според тежестта на вината. Наказанията - също. Защо за престъпленията не трябва да има прошка? Защо е необходимо престъпленията да бъдат наказани?  Едва ли има някой, който да не разбира и да не е съгласен, че е справедливо всеки да понесе тежестта на вината си. Но не само това - очаква се наказанието да бъде и превантивна мярка, бариера пред ония, които биха извършили престъпление.

          Престъпленията и наказанията, добре или лошо, са уредени в закона. Но в живота има провинения, които не подлежат на преследване от него, защото не са престъпления. Провинения пред много хора, провинения пред един човек. Понякога и най-често пред най-близък човек. Когато провинението е неволно, неумишлено, казваме почти машинално "Прощавай" и отминаваме, защото е лесно за потърпевшия да разбере и да прости, дори и да боли, нещо, което е извършено без умисъл. Но другите провинения, предизвикани от думи и действия, родени от мисли, нанасят по-често душевна болка, която понякога е по-жестока и по-трайна. И не мога да се съглася, че те са неволни. Да, тези провинения са грешка, но не са неволни, щом са минали през съзнанието.  Когато видим последствията от тях, онова, което сме причинили, веднага или след време, ни се иска да не сме постъпвали по този начин, да не сме правили това или да не сме казвали тези думи. Иска ни се това да не се е случвало и тогава... тогава искаме прошка.

          Но какво е прошката? Молбата за прошката е желание от провинилия се за отмяна на вината му от потърпевшия. Но за да поиска прошка, е необходимо човек да разбере вината си. Иначе какъв е смисълът? Само да ти кажат, че ти прощават? Прошката е безсмислена, ако вината наистина не е осъзната, защото вероятно ще бъде повторена. Тя има смисъл само тогава, когато ще бъде коректив на бъдещото поведение на допусналия грешка. Може ли да бъде отменена нечия вина, дори и за най-малкото провинение, когато то е умишлено? За да се случи това, потърпевшият трябва или да я забрави, или, без да е забравил, да подтисне болката си, да я прогони. Но какво да забрави, за съжаление, решава мозъкът, а не сърцето ни. А явно споменът за преживяната болката се изтрива трудно от паметта. За мъж и жена, свързани от любов, е лесно да си простят причинената болка, но когато грешката се повтори, значи че провинилият се не я е осъзнал, не е разбрал причинената болка на другия, не го е заболяло с тази болка, значи че му е все едно дали другия го боли, значи че прошката е била безсмислена и всяка прошка за всяко следващо провинение от същия характер, ще бъде за сметка на прощаващия. Защото тя ще се потрети. А това значи, че любов от двамата изпитва само единият, че любовта не е взаимна и рано, или късно ще изчезне. Ако си майка, може да обичаш вечно детето си, което непрекъснато те наранява, но любовта между мъж и жена е нещо друго. Тя е връзка, в която всеки от двамата очаква уважение от другия, защото не можеш да обичаш някого, ако не го уважаваш. Тя може да се храни от болката в началото, но непрекъснатата,  ежедневна болка е разрушителна за нея и тогава любовта свършва. И колкото и да не ни се иска, трябва да приемем този факт, защото иначе се обричаме на непрекъсната болка и унизено достойнство. А когато забравим да уважаваме собственото си достойнство, не можем да искаме това от другите. Трудно е да простим на възрастен, разумен човек съзнателното желание да причини зло, да унизи, да се подиграе. Можеш ли да простиш на непознат, който е решил да си играе високомерно със съдбата ти, като шахматист с пешка? Можеш ли да простиш на някой, готов "да се бори" за твоята любов с мръсни средства, готов дори те окаля пред другите, за да се добере до любовта ти? Нека всеки сам да си отговори дали може да прости на ония, които набутаха Родината ни в дупката, в която се намира и обрекоха сегашното и бъдещите поколения българи на бедност, а съществуването на държавата България и племето българско поставиха под въпрос, принуждавайки младите и стойностни хора да я напуснат завинаги. Можем ли да простим това на виновните, които всички знаем, макар че се крият зад паравана на общата безотговорност?

          Има провинения и грешки, които си струва да бъдат простени, има такива, които не стигат силите да бъдат простени, има други, които не трябва да бъдат простени, а има и такива, които трябва да бъдат възмездени. Заради себе си и заради другите, заради онези, които идват след нас. Но най-трудната прошка е да простиш на себе си. "Напротив. Това се само силни думи!" - ще каже някой. "Най-лесно е да простиш на себе си. " Да, лесно е, когато вследствие на грешката си наранил само себе си, а не човек, който наистина ти е скъп. Или когато не чувстваш наистина вина, когато не си я осъзнал, а дори и да си я разбрал, не те е заболяло от причинената на другия болка. Знам, защото изпитвам цялата  болка на тази невъзможност. Майка ми отдавна не е между живите. Зная, че още приживе ми е простила всичките провинения пред нея, защото майките наистина могат да прощават всичко на децата си, дори без да забравят болката, а и защото беше най-добрият човек, когото познавам, готов да разбере и прости провиненията на много хора. Но аз и до днес не мога да си простя, че не бях достатъчно добра дъщеря. Безпомощна съм да върна времето, а не мога да си простя пролетите от нея сълзи, поради причинената й от мене болка.

          Ще живея с тази моя вина и невъзможната себепрошка ще измъчва духа ми, докато живее в тази тленна черупка, а може би и след това. Кой знае?