Психологическият терорист - реален и разпознаваем!

      Тероризмът е явление, което днес застрашава устоите на цялата цивилизация. След 11 септември 2001г. той демонстрира едно ново - чудовищно лице - на глобална заплаха за цели държави и дори за цялата планета. Днес /особено след събитията в Украйна/ никой не би се учудил и от най-мащабна негова изява - като например прилагане на биологично, химическо, ядрено и всякакъв друг вид, мислимо или немислимо, оръжие, върху огромни територии. Може смело да се каже, че психически вече сме подготвени, дори и за това. Неотдавна тероризмът показа грозното си лице и в Париж, но най-тревожното е, че терористичната дейност има вече своята Тортуга, както пиратите навремето я имаха, и тя се нарича Ислямска Държава /с абревиатура: ИД/.

Можем само да гадаем относно причините за бързото и мащабно развитие на тероризма в световен план. Може би той е отговор на процеса на глобализацията на съвременния свят. Ако този процес наречем условно - центростремителен, то тероризмът се явява неговия центробежен антипод и реакция. И отново опираме до бинарния модел и знаменитата даоска ин-ян монада.  В случая ян е съотносимо към глобализацията и космополитизма, а ин към тероризма и национализма. В настоящия материал, обаче, аз няма да се задълбочавам повече около този войнстващ вид тероризъм, един неочакван, парадоксален и пророчески аспект на който демонстрира знаменитият филм на режисьора Тери Гилиъм "Бразилия" /1986г./. В този филм тероризмът беше буквално произведен от самата глобализирана държава, за да се прикрият собствените й терористични методи на управление. Виждаме, че нещо подобно сега се случва и на световния подиум. В това есе аз искам да спра вниманието ви и да акцентирам върху един друг вид тероризъм, който ще нарека психологически. Може би именно този вид тероризъм позволява да се набират достатъчно много последователи и войници за онзи - външния тероризъм. Но какво представлява психологическият тероризъм, ще ме попитате справедливо вие? Моят отговор е прост. Вие сте го наблюдавали достатъчен брой пъти в своето ежедневие. Но може би не сте си дали сметка в пълна мяра за него и не сте го обособили като отделен феномен, заслужаващ това име. Ала той съществува - нагъл и безпардонен, готов непрестанно да ви пресира, да ви наранява душевно и дори да ви прогони от любимите места, които обитавате. Психологическият терорист е човек, който не търпи инакомислие. Той има собствени възгледи по всички въпроси, които възгледи счита за последна инстанция на истината. Най-често тези възгледи са тесногръди и отвратително примитивни, но той безкомпромисно се опитва да ги наложи на околния свят. Естествено до размерите, които този свят му отпусне. Много често психологическият терорист счита себе си за представител на Бог, който го е натоварил с мисия на тази земя. Смята се за обладаващ непогрешима интуиция. Всички други същества в неговото разбиране следва да му отстъпват, да ръкопляскат на възгледите му и да ги приемат безпрекословно. Ако не постъпват така, той при най-малка налична власт над тях ги смазва и е готов безмилостно да ги унищожи, даже физически. Дори и в отделни случаи психологическият терорист да се окаже кохерентен с истината, ние нямаме морално право да го оставяме да се развихря, защото хора като него, взети в тяхната общност, унищожават най-ценната придобивка на една демокрация - плурализма. Психологическият терорист, като явление, съществува от най-дълбока древност и продължава да съществува и в наши дни. Защото той е генетично конституиран, вероятно от специален ген, все още неоткрит от съвременната генетика. Този ген, предполагам, е наличен у всеки психологически терорист. Тези терористи ще съществуват и в бъдеще, докато науката не открие този ген и не го "обезвреди".  Психологическият терорист е готов с охота да бъде палач, да участва в гоненията на светата инквизиция, да разстрелва без съд и присъда, да участва в т.нар. народен съд, или в т.нар. другарски съдилища на комунизма. Напрегнете леко паметта си и ще си спомните веднага, че сте го срещали в семейството, сред приятелите си, на работното си място и във всякакви форуми. Вгледайте се дори и в сайтовете. Ако бъдем откровени пред себе си, ние веднага ще разпознаем психологическите терористи в сайтове, където членуваме. Те не стоят бездейни, а непрестанно заклеймяват чуждото творчесто, когато то не е в унисон с тесногръдите им разбирания. Те са готови да изобретят всякакви стени - на позора, на срама, но никога не са готови да заемат място на тези стени, а разпъват единствено другите на кръстовете, които побиват, за назидание. За такива примитиви Христос казваше, че виждат сламката в чуждото око, но гредата в своето не виждат. Подобни хора обикновено нямат културата и интелектуалното ниво, за да бъдат съдници на другите в дадена област. Те дори нямат регистрирани успехи в тази област, които да обективират някакви техни заслуги, даващи им частично моралното право да тероризират и квалифицират останалите. Не са чели достатъчно книги, а и нямат интелект, за да осмислят прочетеното на ниво, което би ги облагородило и култивирало стойностно. Те живеят свой махленски живот по форуми и съмнителни писти за изява, като ФБ например, където сеят измамни клюки и се опитват да въдворят интриги по отношение на набелязани от тях лица. Техният девиз винаги е бил, е и ще бъде - "целта оправдава средствата"! Но тяхната цел - целта да се разправят с инакомислещите и да ги смажат. И докато сме възпитани, тихи и кротки, ще бъдем тяхна жертва, а те наши палачи, заобградени от свити техноподобни.