Пустинята и пустинничеството имат много имена
А как мечтаех да приседна, да те гледам
И жаждата си с твоя глад да утоля
Бренда Уокър
Тук съм. Тук, където нежно и силно властва лятната, дъхаща на зрялост привечер. Тук, където горят в бакърено скалите и дърветата пламенеят, и денят обгаря до червено в зноя.
В Юга съм – действен и неукротим, с щедра до разточителност красота, идваща от неговата светлина. Светлина като треска и като болка. Не като тази в моята Рила – студена и някак си ленива.
Само много ярката и много жарка светлина може да слее до нажежено, до бяло всичко в едно цяло, дори и най-несъвместимите, но тъкмо поради това очарователни неща.
Тук започнах да мисля, че пред копнежа по неизвестното отстъпва копнежът по реалността. Защото там, където не сме били, може и да е хубаво, но очите ни щом не могат да го поглъщат ежедневно и ежечасно, то почти не съществува.
Този копнеж се изпитва доста по-остро, когато подгонената от жажда за радост, топлина и светлина душа, започва да се ...