Какво избираш – стръмната пътека през гората или дългата по платото? По първата ще стигнем за нула време до плажа и ще сме на сянка, а по втората малко ще се изпържим, но ще гледаме морето през цялото време.

Нали после ще го гледаме цял ден това море, дай през гората!

Да, но като си умираш от желание по нещо и виждаш как се приближава лека-полека, не е ли по-яко? Ето например стриптийзът е нещо такова. Изцяло си в момента, не отлепяш поглед, вълнението нараства до лудост, търпението ти е на нула, но трябва още да чакаш и още и още и кулминацията е брутална. Всяка добра история, която помним, е построена така.  

Не. По-яко е да се изненадаш, да си забравил какво очакваш и изведнъж да го получиш. Представи си, връщаш се вкъщи след дълго отсъствие, страшно ти е липсвала твоята мацка, но докато въртиш ключа в ключалката не мислиш точно за нея, а дали си включил алармата на колата, и зад вратата я намираш гола на четири крака с отворена уста.

Ех, добре го каза. Има ли такива? Хайде през гората!