5 апр. 2008 г., 18:29

Пътешествие...

3.2K 0 5
1 мин за четене

       Пътешествие...

 (Из дебрите на живота)

Животът е пътешествие, низ от воли и неволи, сполуки и несполуки, щастия и нещастия. Всеки пътува... А накъде? Накъде сме тръгнали? Живеем така, сякаш дъх не ни остава и препускаме лудешки в тази надпревара. А с кого се съревноваваме, на кого искаме да се докажем? Не е ли по-добре първо на себе си?! Този наш лудешки бяг все повече ни отчуждава, все повече ни дели... И пак пътуваме, пътуваме... Е, нека, но с добро, оптимизъм, воля! Защо да обвиняваме другите за собствените си грешки? Защо да се отчайваме, ако късметът ни изневери? Е, има съдба, но всеки сам решава закъде да си купи билет! Животът е наш! Нека живеем, нека го променим така, че да подхожда на интересите ни, да ни доставя удоволствие. Да бъдем хора, честни и справедливи, без маски и без грим, само така ще го преборим, да, Негово Величество Живота! Ще пътуваме, но ще намерим бряг, а тези, които не вярват в себе си, ще се лутат в морето от приключения, ще се бият в скалите на падението и разрухата и ще паднат зад борда! А ние, ние ще пътуваме... И ще намерим бряг, той е там и ни чака! А колко дълго ще пътуваме, колко воли и неволи, сполуки и несполуки, щастия и нещастия ще преживеем, не зная. Времето ще покаже... То знае!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Една вечер не можах да заспя... Беше труден и изключително дълъг за мен ден... Задавах си много въпроси и не можах да намеря отговорите им... Реших да си ги запиша и после да отговарям, но след първото изречение дойде и музата. Това е първото ми подобно есе и реших да го споделя с вас, защото има какво да научите или по-скоро да си припомните!
  • Хиляди пъти съм си задавала същите въпроси,винаги съм се страла да бъда човек "без маска и без грим"...Но колко млади хора ще осъзнаят това,което си написала?Само романтиците,тези които всички смятат за луди,защото летят на своя розов облак...Да,малко хора осъзнават,много разбират!
  • Браво
  • харесва ми!
  • Човекът е човек тогава,
    когато е на път.
    П.Пенев

Выбор редактора

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...