zingy (Хр М)
21 60
19 мая 2005 г., 17:03

Пътят 

  Эссе
3384 0 6
1 мин за четене
Не спирай, защото спреш ли, Пътят свършва. Знаеш, че можеш по-добре,
можеш по-добре - направи го тогава, тук и сега. Трябва да бъдеш
по-щастлив и свободен, дори да е там някъде заровил пръсти в гънките на
мозъчната си кутия.

Вземи момиче, това момиче, онова момиче, което и да е момиче и съз-ДАЙ
любов, създай взаимна принадлежност - можеш, ако поискаш! Поне опитай,
и пак, и пак, и пак ако трябва. Никога не се предавай, но не използвай
агресията като средство или цел.

Да тръгнеш надолу по Пътя е по-лесно (а и ако започваше от Върха не би
имало смисъл да живееш вечно). Върви нагоре, защото на дъното ще
намериш единствено остатъците от своето счупено огледало-портрет.

Не се поддавай на Саморазрушението (О, сладка болка?!). Недей да просиш
Любов, защото ще намразиш себе си и ще накараш хората, които те обичат
да те съжалят и страдат, а другите да те презират. Давай любов, дори да
страдаш - ако не те убие, ще те направи по-силен.

Овладей емоциите си и най-вече гнева си, но без да постигаш пълен
контрол, защото иначе ще продадеш душата си.

Намери собственият си Път и го следвай.
Сподели Пътят си, ако желаеш.
Пътувай, не се поддавай на Самодоволство. Искай от себе си и ще ти се
даде, но не бъди самодостатъчен.
Най-висока скорост по Пътя можеш да постигнеш с Мисълта си.

© Хр М Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??