26 февр. 2009 г., 21:52
Пътят в живота на човека
15535
0
1
2 мин за четене
Пътят в живота на човека
Есе
Човекът пътува, откакто съществува. Аз не разбирам пътуването само като движение и изминаване на определено разстояние, а като промяна, знание и опит. А точно последните три са изключително ценни в човешкия живот.
Движението е важно, защото е полезно за здравето и фигурата, и ти помага за малко да се “откъснеш” от проблемите. А изминаването на определен път е просто статистика, числа. От значение е какво си видял, почувствал и разбрал, щом си минал определено разстояние.
Когато пътува, човек се променя. Докато се очароваш от красотата на природен обект, начинът, по който живеят хората на дадено място, може да те натъжи. Подобно нещо изживях миналото лято, когато бях на гроба на Орфей. Тогава се качих на доста висока скала, от която се откриваше приказна гледка. Освен тамошната природата, запомних, че високото не е толкова страшно и преодолях страха си. А на връщане оттам се спряхме в едно село, където поговорихме с майка и дъщеря, отглеждащи тютюн. Разбрахме, че на месец печелят малко повече от 150 лева. И така, докато допреди десет минути се чувствах горда от предците си (и от себе си), изведнъж осъзнах колко причини имам да се натъжа и засрамя.
Преди да стане възрастен, всеки първо е бил дете. Това също е един вид път – промяната във възрастта, психиката и физиката на човек. Пътуваме от корема на мама, пелените и първите стъпки, през игрите и писмата до Дядо Коледа, през контролните в училище и пъпките, разделянето с класа, търсенето на работа, доказването в професията, през създаването на семейство, възпитаването на онези след нас, остаряването и болестите, до прахта. Това е път, който всеки изминава по различен начин. Едни вървят по равното поле, а други избират трудния вариант – през гъстите храсти и гори. Времето, което ни е отредено за това пътуване, е различно. Не знаем колко е, но трябва да се преборим с часовника, за да видим възможно най-много от пистата, наречена живот.
За добро или за зло нямаме “цялото време на света”, за да научим всичко. Всъщност не е и нужно. Колкото и книги или енциклопедии да прочетем, най-важните уроци няма да открием в тях. Трябва да сме готови да рискуваме, да се борим, да даваме това, което можем, и да получаваме онова, което си заслужим. Да бъдем харесвани и нежелани, хвалени и критикувани. Не е нужно да изминем хиляди километри, за да добием опит и знания, нито да живеем стотици години. Важно е постоянно да се стремим към нещо ново, по-добро, да търсим нови знания и възможности, да трупаме опит. Някои се страхуват от грешки. Според мен страшното е, ако допуснем грешка, но не се поучим от нея.
Няма нищо фатално. Няма нищо страшно. Има лесно и трудно, добро и зло. Има път, в който нищо не липсва. Път, в който се движиш еднопосочно. Не можеш да се върнеш назад, но можеш да продължиш напред по-мъдър и по-силен. Затова върви, тичай, лети! Нямаш много време, а те чака дълъг път…
Есе
Човекът пътува, откакто съществува. Аз не разбирам пътуването само като движение и изминаване на определено разстояние, а като промяна, знание и опит. А точно последните три са изключително ценни в човешкия живот.
Движението е важно, защото е полезно за здравето и фигурата, и ти помага за малко да се “откъснеш” от проблемите. А изминаването на определен път е просто статистика, числа. От значение е какво си видял, почувствал и разбрал, щом си минал определено разстояние.
Когато пътува, човек се променя. Докато се очароваш от красотата на природен обект, начинът, по който живеят хората на дадено място, може да те натъжи. Подобно нещо изживях миналото лято, когато бях на гроба на Орфей. Тогава се качих на доста висока скала, от която се откриваше приказна гледка. Освен тамошната природата, запомних, че високото не е толкова страшно и преодолях страха си. А на връщане оттам се спряхме в едно село, където поговорихме с майка и дъщеря, отглеждащи тютюн. Разбрахме, че на месец печелят малко повече от 150 лева. И така, докато допреди десет минути се чувствах горда от предците си (и от себе си), изведнъж осъзнах колко причини имам да се натъжа и засрамя.
Преди да стане възрастен, всеки първо е бил дете. Това също е един вид път – промяната във възрастта, психиката и физиката на човек. Пътуваме от корема на мама, пелените и първите стъпки, през игрите и писмата до Дядо Коледа, през контролните в училище и пъпките, разделянето с класа, търсенето на работа, доказването в професията, през създаването на семейство, възпитаването на онези след нас, остаряването и болестите, до прахта. Това е път, който всеки изминава по различен начин. Едни вървят по равното поле, а други избират трудния вариант – през гъстите храсти и гори. Времето, което ни е отредено за това пътуване, е различно. Не знаем колко е, но трябва да се преборим с часовника, за да видим възможно най-много от пистата, наречена живот.
За добро или за зло нямаме “цялото време на света”, за да научим всичко. Всъщност не е и нужно. Колкото и книги или енциклопедии да прочетем, най-важните уроци няма да открием в тях. Трябва да сме готови да рискуваме, да се борим, да даваме това, което можем, и да получаваме онова, което си заслужим. Да бъдем харесвани и нежелани, хвалени и критикувани. Не е нужно да изминем хиляди километри, за да добием опит и знания, нито да живеем стотици години. Важно е постоянно да се стремим към нещо ново, по-добро, да търсим нови знания и възможности, да трупаме опит. Някои се страхуват от грешки. Според мен страшното е, ако допуснем грешка, но не се поучим от нея.
Няма нищо фатално. Няма нищо страшно. Има лесно и трудно, добро и зло. Има път, в който нищо не липсва. Път, в който се движиш еднопосочно. Не можеш да се върнеш назад, но можеш да продължиш напред по-мъдър и по-силен. Затова върви, тичай, лети! Нямаш много време, а те чака дълъг път…
© Мирелла Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"Човекът е човек, когато е на път" Добре!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
