Да си излишен е най–гадното усещане. То не е просто нежелание да бъдеш някога някъде с някого, а и твоето присъствие там да бъде от съжаление, въпреки че никой не се интересува. Защо хората правят такива неща въпреки себе си? Толкова ли е трудно да бъдеш честен и искрен с някого, а не да се опитваш да извлечен садистичното усещане от причиняването на болка на някоя слаба душица. Да, наистина, щастието си идва и заминава. Това достатъчно основание ли е да нараняваш? Хората сме зли по природа. Ще излъжа, ако кажа, че и аз не съм го правил. А и сме адски глупави. Често дори не осъзнаваме в особена степен болката, която причиняваме. Царе сме на оправданията и намирането на причини. Не сме добри само да чувстваме. Там се притесняваме, чувстваме неловко, изчервяваме се, режем си пръстите, докато готвим. И това защо? Страх ни е. Затова треперим като видим някого, който не ни е безразличен. Сърчицата ни се свиват, усещайки разрушителната сила, която идва. Толкова сме били мачкани и разочаровани, че редовно изпускаме мига. Мигът, който може да промени всичко. Мигът, когато сме ти и аз срещу целия свят и отново ще победим. Мигът, когато думите нямат значение, а ние отново си шептим. Мигът, който можеше да промени всичко.