Днес се замислих за различната гледна точка, колко различно може да изглежда нещо в очите на всеки отделен човек или в очите на един и същ, но погледнато от друг ъгъл, колко неща можем да осъзнаем, ако погледнем за малко по различен начин, колко хора можем да разберем и да обясним защо и как са постъпили. Може и да си спестим много – да си спестим очакванията и напразните надежди, да си спестим болката и разочарованието от дадено действие на някой, защото, ако бяхме погледнали от другата страна, щяхме да разберем, да го видим, да знаем и нямаше да боли толкова. Това ме наведе на друга мисъл – бихте ли искали да знаете, да сте предупредени за това, което ще се случи или не за всичко, но за най-важните неща в живота ви или по- скоро за лошите, за загубата на нещо или на някой, по-лесно ли ще е ако знаем, ако знаем и го очакваме? Тук пак има няколко гледни точки, което пак ме връща на предишния въпрос. Ако знаехте, че ще загубите нещо и го очаквахте, щяхте ли да забравите за това и да се насладите на сегашния момент? Нямаше - щеше да ви боли и всеки ден по един или друг начин да се сещате за това и болката от предстоящото да ви изгаря, не толкова силно, че да сте нещастен, но достатъчно, че да не сте щастлив напълно. От друга страна ако сте в неведение, ако напълно се отдадете на нещо, без да очаквате и да знаете, че малко по малко го губите, когато това стане, когато го видите и го осъзнаете, когато го загубите, болката ще дойде наведнъж с пълна сила и ще ви изгори, вас и всеки план, всяко очакване за бъдещето вече ще е невъзможно. Така че ако знаехте, нямаше да си позволите да планувате, щяхте да живеете за мига, доколкото е възможно, доколкото мисълта, че губите нещо и малко по малко се приближавате до онзи миг, в който ще го загубите изцяло, от тази мисъл пак ще ви боли, болката щеше да идва на части, всеки ден и така може би щеше да е по-поносимо, по-честно. Може би, а може би не?! И тук пак стигаме до различните гледни точки, до различните хора и техните виждания, един би искал да знае да се опита да се предпази, да направи нещо, аз мисля че съм от тези хора, искам да знам истината, но от друга страна знанието изморява, изморяваш се да се опитваш да промениш нещата, изморяваш се и дори докато е твое, докато го имаш или се води че е така, ти пак не го усещаш, така че разбирам и другата гледна точка, че по-добре е да не знаеш, макар че рискуваш да те боли, но в крайна сметка при загубата винаги боли, а ако приемем, че вярваме в съдбата, щом си загубил нещо, значи така е трябвало, и ако приемем, че сме оптимисти, каквато аз обичам да съм, ще вярваме, че така е по-добре, или поне за момента, и ако някой ден е писано, отново ще получим това, което искаме и по един или друг начин ще сме щастливи.