Коледа... Нова година... Очакваме подаръци, очакваме чудо...

Отекват някъде отдалече думите на Д. Димов от „Осъдени души": „... и ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва и не идва. Защо всичко е илюзия... животът, смъртта, желанието да бъдем обичани?"

А най-големият подарък, който сме получили - това е животът. И той не е илюзия. А най-голямото чудо е любовта. И тя не е илюзия. Стремежът да обичаме и да бъдем обичани е заложен във всеки от нас. И този стремеж ни подтиква да търсим не тази любов, земната, разпалвана от съзнанието, че е мигновена. Ние всъщност неистово търсим онази ЛЮБОВ - извън времето (за справка - "Братя Карамазови" на Достоевски).

Посрещането на Новата година е заредено с оптимизъм, защото тя е ново начало, нов „късмет". Новата година е основанието да започнем на чисто, но когато еуфорията попремине и се огледаме наоколо... всичко е тръгнало постарому. Една печална статистика сочи, че най-много депресирани хора има през януари. Всички те след безумното пазаруване и още по-безумното чревоугодие са очаквали чудото за тях да се случи, а то не се е случило. Един болезнен въпрос сякаш цъка като бомба със закъснител: „Защо Коледа и Нова година не ме направиха истински и трайно щастлив?"

Разумният отговор според мен би звучал така: „Защото, мили хора, щастието не идва отвън - от скъпите подаръци, а идва отвътре - от сърцето. Защото е щастлив не този, който само получава, а този, който дава от сърце."

И тук се сещам за Йоан Кронщадски, който, прибирайки се вкъщи без обувки, на изумената си жена се опитва да обясни с усмивка, че един просяк е имал много по-голяма нужда от неговите обувки отколкото той самият.

А в днешния свят, където човек е зависим от консумацията, на нас като че ли не са ни нужни просто обувки, а възможно най-скъпите и модерните.

Пламен Димитров - социален психолог споделя: „Човек иска да повиши своята стойност, затова сме способни да плащаме с пари, които нямаме (тоест на кредит), купуваме неща, които не са ни нужни, за да дразним хора, на които всъщност не държим." (за справка - "Луд пазар" vbox.com) Хората, които разсъждават на принципа „моето е по-хубаво от твоето" (става въпрос за работа, доходи, къща, кола, жена и т.н. ), неусетно се плъзгат по една наклонена плоскост, за съжаление с ускорение целеустремено надолу.

„Ние сме в потребителска дилема: дали да живеем умно или да се саморазрушим, консумирайки..."

А чудото, което все чакаме да се случи... То се е случило преди 2008 години. Чудото, което трябва сами да открием - нашето Спасение!