Всички наши тайни са затворени вътре в нас самите. Ако не са, значи вече не са тайни. Има и красиви, има и мрачни. Ние сме цялата Вселена. В нас е доброто, в нас е и злото. Илюзия е да мислим, че има само една реалност, че ние сме само добри или само лоши. Ние сме всичко. Ние сме всеки. Ние сме шума на светлината, ние сме полъха на безкрайността.

Сърцата ни туптят в знайни и незнайни тактове. Всеки път разбираме нови и нови мелодии от тях. Ту тихи едва доловими – като нежен полъх на пеперуда. Ту бурни – като цунамита, заличаващи градове и здрав разум. И когато пожелаем, се заслушваме в тях. Сътворяваме пак нова реалност. Мозъкът ни създава нова мрежа, с нови възприятия. Дишаме нов въздух. Всяка илюзия е по-различна от предишната, всяка мисъл по-жива и по-налудничава от предходната. Това сме ние – такива каквито се измислим.