Разпети петък: Бог или Дявол - Рай или Ад?
Днес е Разпети петък... Най-тъжният ден в историята на цялото човечество... И знаете ли кое ме изумява?! ... че никой не осъзнава това... Днес видях толкова смеещи се хора по улиците, толкова безразличие, толкова грехове... Разгледах снимките на своите "приятели" - група неудачници, сякаш създадени, за да правят пози и чупки... Чак гърлото ме стегна! Като се замисля - и аз спах до 9 часа... На топло, на мекичко, необезпокоявана...
За тази гледка ли Бог жертва детето си? За нас, неблагодарните му "раби"? "Хора сме - забравяме"... Нима тази саможертва би могла да бъде забравена? Очевидно да... Всичката Иисусова мъка е била с цел изкупването на грехове - за сдобиването ни с Божията прошка. А какво направихме ние? Записахме милиарди пъти по-голяма сметка върху чистия лист, който ни бе връчен наготово. Не се осъзнахме, не помъдряхме, дори сълзица не капна от безжизнените ни очи в чест на Неговата смърт. И ето ни днес - гордо изправени, вдигнали носове в необятната небесна шир , но не, за да възхвалим Господ, а въобразяващи си, че светът е в краката ни. И докато малцината праведни сред нас днес се лишават от абсолютно всякакви блага и удоволствия, ние се тъпчем с месото и кръвта на нашия Създател. Като племе изгладнели, кръвожадни канибали, ние се нахвърляме не само срещу Бог, но и срещу себеподобните си! Скандали, убийства, подкупи, алчност, разврат... Да изброявам ли още? ... Не е нужно - всеки от нас знае написаното, но просто не му пука! Прибираме се в собствените си черупки, залостваме вратите и прозорците и правим каквото си знаем. А Бог? Той плаче... Той плаче неутешимо, защото децата, на които е дарил живот, за които е загинал, тъпчат безцеремонно свещените му останки, които бавно, но сигурно изчезват някъде в пръстта... Мравките ги изяждат и накрая... накрая остава само Божията болка, която никой не забелязва...
Толкова ли би ни попречило да се огледаме и да проумеем жертвата, направена за нас? Или ще се изморим от съзерцаване? Какво ни пречи поне в един ден от цялата година да уважим Най-Заслужилия? Да ви кажа ли какво? ЕГОИЗМЪТ, драги! Прокраднат, като невидима тъмнина вътре в блудните ни тела, той се е просмукал в сърцата, като в много случаи дори е разял душите. От НАС зависи дали ще опазим неразрушеното все още Добро, което си отива като есенен листопад, ускорен от часовника на механичната човешка слабост и въплътеното в природата ни влечение към Сатана! Бог или Дявол - Рай или Ад? ТИ РЕШАВАШ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
