2 апр. 2010 г., 19:17

Разпети петък: Бог или Дявол - Рай или Ад? 

  Эссе » Другие
2945 0 47
2 мин за четене

        Днес е Разпети петък... Най-тъжният ден в историята на цялото човечество... И знаете ли кое ме изумява?! ... че никой не осъзнава това... Днес видях толкова смеещи се хора по улиците,  толкова безразличие, толкова грехове...  Разгледах снимките на своите "приятели" - група неудачници, сякаш създадени, за да правят пози и чупки... Чак гърлото ме стегна! Като се замисля - и аз спах до 9 часа... На топло, на мекичко, необезпокоявана...

        За тази гледка ли Бог жертва детето си? За нас, неблагодарните му "раби"? "Хора сме - забравяме"... Нима тази саможертва би могла да бъде забравена? Очевидно да... Всичката Иисусова мъка е била с цел изкупването на грехове - за сдобиването ни с Божията прошка. А какво направихме ние? Записахме милиарди пъти по-голяма сметка върху чистия лист, който ни бе връчен наготово. Не се осъзнахме, не помъдряхме, дори сълзица не капна от безжизнените ни очи в чест на Неговата смърт. И ето ни днес - гордо изправени, вдигнали носове в необятната небесна шир ,  но не, за да възхвалим Господ, а  въобразяващи си, че светът е в краката ни. И докато малцината праведни сред нас днес се лишават от абсолютно всякакви блага и удоволствия, ние се тъпчем с месото и кръвта на нашия Създател. Като племе изгладнели, кръвожадни канибали, ние се нахвърляме не само срещу Бог, но и срещу себеподобните си! Скандали, убийства, подкупи, алчност, разврат... Да изброявам ли още? ... Не е нужно - всеки от нас знае написаното, но просто не му пука! Прибираме се в собствените си черупки, залостваме вратите и прозорците и правим каквото си знаем. А Бог? Той плаче... Той плаче неутешимо, защото децата, на които е дарил живот, за които е загинал, тъпчат безцеремонно свещените му останки, които бавно, но сигурно изчезват някъде в пръстта... Мравките ги изяждат и накрая... накрая остава само Божията болка, която никой не забелязва...

        Толкова ли би ни попречило да се огледаме и да проумеем жертвата, направена за нас? Или ще се изморим от съзерцаване? Какво ни пречи поне в един ден от цялата година да уважим Най-Заслужилия? Да ви кажа ли какво? ЕГОИЗМЪТ, драги! Прокраднат, като невидима тъмнина вътре в блудните ни тела, той се е просмукал в сърцата, като в много случаи дори е разял душите. От НАС зависи дали ще опазим неразрушеното все още Добро, което си отива като есенен листопад, ускорен от часовника на механичната човешка слабост и въплътеното в природата ни влечение към Сатана! Бог или Дявол - Рай или Ад? ТИ РЕШАВАШ!

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С Боряна
  • Уау, много мисли, много страсти. И какво? Едни се опитват да докажат, че Разпети петък не е повод за тъга, а други - обратното.

    Добре, представете си Господ Исус Христос - Сина на Живия Бог. Той дойде на земята, за да ни спаси, защото НИЕ съгрешихме. Представяте ли си колко рани сме Му причинили? Всички! Прочетете по-добре - бит, презрян, хулен, а след това и разпнат. Представяте ли си мярката на телесната Му болка (защото Той беше в човешко тяло на земята)? И не става дума за някого, когото просто познаваме, а за Господа Спасителя! Който умря не заради Свои грехове (защото няма!), а заради нашите!

    Да, Възкресение Христово е повод за веселие и щастие на духа, защото тогава Той възкръсна за наше оправдание. А Разпети петък? Та Спасителя страда и умря! Защо смеем да си помислим, че това е повод за радост!? Трябва да се чувстваме виновни и да се покаем, а не да се радваме, че с греховете си сме разпнали Исуса!
  • Андрина! БЛАГОДАРЯ!
  • да, 'ма в смисъла на раждане за нов живот

    ей ти шепа емотикони, да си ги ползваш пестеливо: :P:P:P
  • Идеми, за какво рождение става въпрос? Нали Възкресение празнуваме?
    (къде са тия емотикончета, да пусна една усмивка?)
  • Мони, ако проследиш всичките ми коментари тези дни, едва ли ще забележиш само "нападки". Просто вярата ми ме прави достатъчно праволинейна във възгледите ми за света, за Спасението, за Човечеството, за Бог, за Живота, за Смъртта и за Словото Божие. Не се вия като върбова клонка ту така, ту иначе. Малка си, нормално е да не си прочела всичко от Библията. Чест ти прави, че си вярваща и не го криеш, но запомни нещо от мен, дете, не се оставяй емоциите ти да те завладяват и да се подвеждаш по нелепи и с нищо недоказани от християнска гледна точка твърдения. Не всеки който те кори, ти е враг и не всеки, който те тупа по рамото поощрително, ти е приятел. Не всички добри намерения, са добри, дори и "производителят" на намерението да не го осъзнава. Като вярваща, обаче, ти си длъжна да го осъзнаваш, защото християнството е борбена религия. Християните са смирени, но смирени пред Бога, с враговете му те се бият понякога до смърт. Това, което идва от Лукавия, те не го премълчават, та дори и скрито зад мнимите добри намерения. Опазил Бог пък да се съгласяват с него! Не се сърди, а чети! И мисли! Имаш много време пред себе си, да осмислиш и кой крив и кой прав тук, но това е без значение. По-важното е, че в тези времена е равносилно на самоубийство да чакаш някой друг да те просвещава и че с Божия помощ можеш да стигнеш до истината.
    Бог да е с теб!
  • Ти какво искаш да покажеш в последните дни, бе канибале?
    Че си праведен, по-праведен от другите човеци или и от бог по-праведен?
    Или че си открил топлата вода - изначлният организиращ принцип на цялата християнска митология - човекът е грешен и това няма да се промени, НО той трябва да се стреми да изплати греха си... знаейки, че няма да може, защото роден като човек - ... и т.н.
    Във всички митлогии е залегнало тъкмо това. Единствено гръцката позволява на човека да се мисли свободен: роден човек има шанс да стане полу-бог или дори бог.
    Горе-долу Иисус играе тази медиаторска роля в Християнството, но Средните векове прецакват всичко: полу-богът се асоциира с "бог" и ...отидЕ ...

    И въпреки всичко, има достатъчно хора, за които религията е техният начин да оцелят: стремежът да изкупят греха си на земята, знаейки, че не им е отсъдено да се случи, им помага да приемат дните си по-леко.. тези хора наистина общуват с Бог (сега вече може главни букви). Те не бият камбани като теб, Мони и сие. Те говорят с еднаква жар за Бог във всеки ден, във всеки момент, без да викат...

    Ще стане твърде дълго. А и едва ли си заслужава.
    Един риторичен върпос за довиждане - за агнешкото разбрах, а какво ще кажеш за боядисването на яйцата? ;Рр

    Айди, приятно ви раждане тази нощ.
    И дано не ви е видял нито един наистина вярващ, защото за такъв вашето кряскане би било като гавра..

    Бог е което е. Бог е във всичко. Общуването с Него е деликатна интимност.
  • и аз съм с аграра
    имате два часа да си замъкнете гъза до най- близката черква
    и аз ще съм там
    в градинката де и ще пия бира

    Весели празници!
  • А простичкият Зем мисли , че мястото на тези полемики не е тук!
    Не ни проповядвайте, бе хора!
    Има си православие, точка, вг, но и това е работа на админите- казвам ви го и се скривам, щото пак ще ме емнат, пък не ща! Имате акъл в главите си-мислете сами!
    Това е!
    Зем.
  • И като го покажеш ( "злобното ми съскане" ? Какво? Казала съм си мнението и не съжалявам, да ти кажа! Доколкото Белла- това, че споделям нейния мироглед в определени ситуации, не означава, че трябва да ни оприличаваш, като един и същи човек. Както видя на тази страница ( ако си видяла) имаме съвсем различни становища и мнения... Така че... Оставаш необоснована, а дори и да си обоснована, аз знам за себе си кое как е, така че... не ми трябва друго И още веднъж ти казвам- не ти отива, момиче... Не ти отива да се злобиш и да се правиш на лоша... Красива си, млада си- живей си живота и не си създавай неприятели- не говоря за себе си, а по принцип... Усмихвай се дори и на лошите, една от които съм аз според теб. Много по-добро дело би сторила, ако простиш на най-големия си враг и намериш сили да се държиш добре с него, отколкото да оплюваш всеки срещнат и да показваш колко лошо момиче си... Както по-горе ти казах- не си! И ти много добре го знаеш!
  • Водили сме веднъж "диалог" - когато за първи път те коментирах. Пазя принт-скрийн от злобното ти съскане тогава - дръзни да спориш и ще го споделя с... широката аудиотиря

    Оттам-нататък съм разменяла думи само с Андромаха... Но това е същото, като да е с теб нали, Белла?...ъъъ Мони...


    хайде - къде весели, къде-тъжни, с агнешко, без ангешко....
    приятно неходене на работа, най-искренно...
  • Андрина, доколкото знам нямам право да трия коментари- ако можех, щях да оставя най-много 10... И не от това, че не мога да се справя с нападките ви, а от факта, че повечето от коментарите са неточни и провокиращи.. Това като обвинение ли да го приемам? Горе написаното е МОЯТА позиция- който не е съгласен добре, който е пак добре!

    Идеми- човек се учи, докато е жив- да те застрелям с оше едно фундаментално клише! А мнението ти, да ти кажа честно, точно ТВОЕТО ( на вечно несъгласната и дразнещата се), изобщо НЕ ме засяга! Стигнала съм до извода, че с теб просто аз не мога да водя нормален, възпитан разговор... Сигурно вината е в мен- не казвам ,че е твоя! Хайде, със здраве и весели празници!
  • Мони, много бързо си ми чела постинга, затова ти се е сторил гневен. Прочети го още веднъж, бааавно, с усмивка и ще разбереш, че съм добронамерена...
    Поздрав!
  • дори често срещаната употреба на преносния смисъл на "позирам" те затруднява?..

    заболя ме кръста от тоя диалог - навеждам се твърде много...



    важно е да се прави разлика между фундаментални истини и фундаментални клишета



  • "И в действителност, аз постигнах целта си- тези, които прочетоха се замислиха и по някакъв начин някои почетоха смъртта на Иисус- това е моето богатство! Благодаря ви!"

    За кое благодариш, Мони, за това, че есето ти е съшито с бели конци или че даде място за сатаниснки твърдения под него, точно преди Великден - най-святия ден от всички свети дни за християните?
    Лично аз не бих се гордяла, ако под мое есе се "мъдрят" подобни на Канибал въпроси и твърдения, но да речем, че това не зависи от теб. Но в никакъв, повтарям в никакъв случай, не бих се съгласявала с него, ако наистина стоя твърдо във вярата.
    НО, както пише Осия, Гл.4, ст.6:
    “Людете ми гинат поради липса на знания”...........
  • Позирам... Ех, ако беше за едното позиране... Доколкото знам хората позират с други неща... Но няма смисъл да ти обяснявам... Наистина няма... Благодаря за съвета- другия път, ще включвам повече неща в есето и ще се уточнявам буквално, за да съм ясна и прозрачна... Хайде, не се дразни, усмири се малко поне тук... От уважение, моля те...
  • Monny (Симона Гълъбова): 3-04-2010г. 21:13
    Не, Идеми.. не съм и вероятно ако бях- нямаше да устоя... Но кажи ми , нужно ли е ? Вярата си я имам- остава да спазвам законите... За мен това е от първостепенно значение!


    Така ли? Пък като ти чето есето останх с впечатление, че за теб е важно да се скърби в тоя ден, и не просто да бъдеш тъжен, ами достойно тъжен... та си помислих - тая жена сигурно и с бич се е налагала вчера, щом е така важно за нея..
    ама то не било - я, днес стана ясно - по-важно е да имаш вярата в себе си и да се спазват законите..

    ми с това трябваше да започнеш
    и есето с това да почнеш
    с това да го свършиш
    и да не позираш излишно


    ей това календарно химниченеее
  • Не, Идеми.. не съм и вероятно ако бях- нямаше да устоя... Но кажи ми , нужно ли е ? Вярата си я имам- остава да спазвам законите... За мен това е от първостепенно значение!Кажи ми, мила, кое по-точно те подразни тук? Излей си чувствата...
  • хахах

    ама вие цялата Шепа имате напълно идентично поведение - когато има запушат устите започват да пискат, как някой сменил темата, нападал...

    ох...

    баси къв е смисълът, като е ясно, че зад никоя ваша дума няма личност

    Мони, налага ли се с бичове вчера? боде ли си тръни по тялото? пирончета, нещо?...

  • Ванеса, от всичко, което прочетох стигнах до един извод- ти не само се гневиш, което съвсем не е праведно, но и умееш да преобърнеш думите на хората, да ги изкараш извън контекста- не бива така... Смятам, че тук не е мястото за нападки.. Както повечето вероятно са разбрали, целта на есето не беше да се боря за това да ви наддумам и да изляза аз правата, а за да остане нещо в главата ни... Нещо върху , което да разсъждаваме.. И в действителност, аз постигнах целта си- тези, които прочетоха се замислиха и по някакъв начин някои почетоха смъртта на Иисус- това е моето богатство! Благодаря ви!
  • Мони, как може да сравнявяш смъртта на близък със смъртта на Исус. Това само показва КОЛКО не си наясно ЗАЩО е умрял Исус.
    Смъртта на близък е загуба; смъртта на Исус е придобивка за нас. Чрез ссмъртта Си Той победи греха; чрез нея има опрощение, има изкупление, има спасение, има вечен живот. Това е повод за радост! Когато четем Матея 27 глава – как е страдал Исус, какво е претърпял, как е искал ако е възможно „да го отмине тази чаша”, не може да не страдаме. Плакала съм. Но Белла много добре е коментирала този проблем.
    Порази ме изречението ти: „И на мен не ми е толкова тъжно за смъртта на Исус....” Малко ти е тъжничко за смъртта на Исус. (!?!?!)
    Прави разлика между покаяние и разкаяние. И Юда се разкая, че предаде Исус, но това не доведе до прощение на греха му.

    Астарот, съгласна съм с мнението ти за есето.

    Канибал, ЗАЩО Бог не се намесва! Ще се намеси, и то не както при Содом и Гомор – цялата земя ще бъде обгорена. Не искаш да ти се цитира Библията, но както се вижда, не я познаваш. Та...за съдбата на нашата земя ако искаш, мога да ти дам ЦИТАТ да прочетеш.
    Пишеш за 10-те Божи заповеди. Как си с тях?

    Валентина Йотова, много въпроси задаваш. Няма лошо, но изискват обширни отговори. Ще си позволя да ти отговоря накратко (не че съм най-компетентната тук, а защото видях, че никой не ти е отговорил).
    1 Не представата за пъкъла и наказанията и страхът от тях са мотив човек да застане на страната на доброто.
    2 Не покаянието изкупува греха. Исус изкупи греховете ни на кръста. Когато се покаем, Той ги опрощава.
    3 В основата на всичко е вярата. Добри дела могат да имат и зли хора. Важно е какво има в сърцето и душата ни; какво е вътре в нас, а не видимите действия, колкото и да са важни.

    Севделин, искаш да кажеш, че Бог е казал кое е добро и кое – не, но човек като едно малко детенце не Го е разбрал, затова се „опарва”? Кажи ми само едно нещо, което Бог е казал и ти не си го разбрал. И...Бог не ти слага капачката, защото ще се разбунтуваш, че нямаш свобода. Съгласна съм с мнението на Харпиевна.
    Поздрав!

  • Фабер, съгласих се за първото- вярно е ,че не може да сме сигурни, но аз поне смятам, че Бог страда от факта, че синовете и дъщерите му вършат грехове. Изхождам от факта, че Той иска всички да се спасим и когато се случи така, че някой от землянците отива в Ада- Бог страда. В случая сълзите не са включени в творбата ми буквално.. Същото е и с мравките- не, не казвам, че те са разяли Иисусовото тяло, защото Той е отвъд материалното и няма как да притежава човешките типични черти- Бог не може да гние и т.н. Казвам го метафорично,. за да се усети падението на хората в по-силен и осезаем мащаб.


  • Ами ти импровизираш, а, май нямаш необходимата основа!... Недостатъчното ти разбиране не е само по отношение на "лошия човек" (клониш, тук, към протестантския възглед), но и за други неща!


    Канибал: "Освен от религия имам познания по философия, естествознание и езотерика, и осмислям по-всеобхватно света от тебе."


    Според мен, в областта на теорията,при теб става дума за малко недиференциран и стихиен хуманистичен порив, който орнаментираш с "философия, естествознание и езотерика".Струва ми се, че на този етап, си в плен повече на езотерично - фантазен тип светоусещане и мислене, но може да греша. Всичкото това ти го казвам откровено и отчитайки факта, че си добродетелен, според мен, човек, което не е никак малко, също - и талантлив!

    Би трябвало да се позанимаваш с катехизис по (православно)християнство, мисля аз!



  • Симона:

    ""А Бог? Той плаче... Той плаче неутешимо, защото децата, на които е дарил живот, за които е загинал, тъпчат безцеремонно свещените му останки, които бавно, но сигурно изчезват някъде в пръстта... Мравките ги изяждат и накрая... накрая остава само Божията болка, която никой не забелязва..."

    1. Представата ти е, все едно, за древно гръцки Бог.

    В християнството не трябва да се отстъпва (прекалено) от АПОФАТИЗМА (отрицателно богословие), т.е. не е подходящо да се казва много определено и категорично Бог е такъв ("плачещ(неутешимо, особено!), Бог е онакъв, защото според апофатичният принцип в богословието може да се казва не какъв е Бог, а какъв не е, защото Той остава непознаваем в СЪЩНОСТТА СИ а е познаваем само в своите ПРОЯВЛЕНИЯ!...Когато се накланят прекомерно везните към ПОЗИТИВНОТО (в смисъл на познаваемо - "плачещ" и т.н.), се отнема от метафизичността на Бога.... - получава се, напр.,ВСЕ ЕДНО, ЧЕ Е СЪТВОРЕН, а тогава не е Бог!....Наистина, казано е:"Бог е любов (1 Иоан. 4:8, 16)" но и: ""Божието никой не знае, освен Божият Дух" (1 Кор. 2:11).


    2.Относно "останките, които ги изяждат мравките" - нали Христос е възкръснал в тяло, без то да е минавало през храносмилателната система на "мравките"!

    Поздрав!


    Канибал, с извинение, ПОЧТИ НИЩО НЕ РАЗБИРАШ И НЕ ЗНАЕШ от християнската доктрина!

    Относно "лошия човек":

    Като следствие от първия(пъровродния) грях ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА се е повредила.

    Според ПРАВОСЛАВНОТО УЧЕНИЕ:

    "повредата е ДЪЛБОКА, СЪЩЕСТВЕНА, НО НЕ ПЪЛНА.У човека останали следи от добро, което му позволява, макар и с много усилия, да върши ДОБРИ ДЕЛА, които наред с ВЯРАТА са необходимо условие и предпоставка по пътя към нравствено усъвършенстване (и спасение)."

    Има... психопати, които са много (изцяло!??) лоши!...Мисля си, че в подобни случаи става дума, вероятно,и за болестност, при което въпросът в някаква степен излиза от понятията добро и зло (т.е., условно, отговорността им е малко намалена!?). Друг вариант - от по-конкретна гледна религиозна точка, е че крайно лошите вменяеми хора са обладани от дявола ( по Божие допущение, обаче!)!??
  • Ще приключа собствените си коментари по темата с думите на Исус от Светото Евангелие от Матея:
    7. Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:
    8. "тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
    9. ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки".
    10. И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:
    11. не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.
    12. Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?
    13. А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;
    14. оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
  • Браво, Арихо! Това ми хареса!
  • Севдалин, ако Господ "сложи капачката", няма ли пак да кажаем, че не ни е дал достатъчно свобода за избор? Ние сме деца на Господ, но не сме инфантилни хлапета, които не знаят какво вършат. Много е лесно да се опрадаваме с Него и с това, че не ни "слага капачките" или "не ни връзва ръцете", за да не пипаме там където не трябва. Той ни е направил по Свой образ и подобие, т.е. направил ни е мислещи личности със свободна воля, дал ни е Своя закон, от там нататък всеки сам да се погрижи за себе си. Отиването при Него е абсолютно доброволно. Принудата и ограниченията не влизат в Божествения план за победата на Доброто над Злото. А и защо "да слага капачка на контакта", когато Той е изпратил Сина Си да изкупи твоето "бъркане в контакта"? От теб се иска само да осъзнаеш, че не е трябвало "да бъркаш там" .
    Господ не иска от нас на всяка цена да добием святост, защото ние сме свети пред Него чрез саможертвата на Сина Му. От нас се иска само да опитаме. Майка Тереза, мир на праха й, казваше: "От нас не се иска непременно да успеем, иска се само да опитаме!"

    Що се касае до самото есе, напълно съм съгласна с YHWH (Астарот Благотворящий).
  • Повярвай и да сложиш капачка детето ще намери начин да я махне- не става със забрани! Човек ако няма разум, с нищо не можеш да го спасиш!
  • Севделин, ако това беше добре за нас- Бог щеше да ни помогне. Но не мислиш ли, че забранените неща са най-лесни и най-желани за престъпване? Никой не казва, че трябва да сложиш ръчичката на детето в контакта- трябва да му обясниш внимателно какво не трябва да прави! Всеки човек сам решава кое е добро за него. Ако забраниш на детето да пипа, то рано или късно ще го направи, просто защото така е устроен света. Човек се учи от грешките си и само след като е усетил нещастието на свой гръб, може да проумее разликата между доброто и лошото... Ако трябваше Бог да решава за нас- ние щяхме да се разбунтуваме, че нямаме свобода... Винаги сме недоволни- това е проблема на човечеството!
  • 1-во Арихо- помниш ли момента, където Иисус раздава риба на хората? Доколкото знам, животните нямат души- в смисъл не отиват никъде след смъртта си.. Тъжно, но факт!

    2-ро- Защо Бог не е направил нищо, за да оправи света? Защото е дал на човека ум, способност да разсъждава и целта нее Господ да ни изкарва от кланите блата на нашите грехове, а ние сами да се осъзнаем. По твоята логика и добрите, и лошите хора трябва да отидат в Рая? Мислиш ли, че е справедливо? Нали така ще опустошим и това свещено място, както са направили Адам и Ева... Греховете ни, драги, са ни попречили да живеем там... Така че не виждам защо претендираш за повече, отколкото ти е дадено- а повярвай, предостатъчно "freedom of actions" имаме... Всичко си зависи от нас- въпроса е след като извършим нещо лошо- да прозрем това, да се разкаем. Бог прощава всичко- стига да се покайваме истински!
  • Тук въпросът е по-дълбок - от коя страна ще застанеш е твой личен избор. При това доколкото знам - трябва да е албсолютно доброволен. но... да се замислим... как човек би осъзнал необходимостта да застане от страната на доброто и смирението, ако липсваша представата за пъкъла и вечните мъки? изниква и още един интересен въпрос - за прошката - мисли ли човекът, че покаянието би изкупило греха... и ако мисли така, няма ли да започне да хитрува и да търгува с това ... и още един въпрос - кое прави човека добър - вярата или добрите дела и помисли. Весели празници!
  • Прав си, Арихо! Но това е, защото в нас има не само ангели, но и дяволи... Никой не иска от нас да сме перфектни- няма как! Иска се да се стремим към най-доброто, да открояваме добрите от лошите гласове вътре в нас, така че да се доближим до Бог и неговият избор и действия! Подчертавам ДОБЛИЖИМ- да не казжете после, че Богохулствам!
  • Че къде съм казала, че трябва да спрем да живеем????
  • Добре казано, Белла!
  • !!!
  • "Монни"
    Страшно много ми хареса - съпричастна съм!!!
    Много странно ще е, когато някой каже - абе я стига!!!
    "Всяко земно дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно на неговата болка, смърт и погребение - но с надеждата за близкото възкресение и победата над смъртта."
  • Да, няма как, Белла, но хората с отношението си обезценяваме тази жертва... И на мен не ми е толкова тъжно за смъртта на Иисус, колкото за факта, че в днешно време малцина я оценяват... Всичко е предречено и е направено с цел Хрситос да изкупи греховете ни... Само че ние даваме живот на нови... Затова е ивторото пришествие, което е съвсем близо... Ти си силно вярваща и това е очевидно, но хората като теб се броят на пръсти, както има една дума... Това е тъжното... От това се възмущавам!

    Астарот- аз ли? Аз ли казвам, че съм различна? Напротив, още в началото на есето написах, че съм спала до 9 часа вместо да отида на църква.. Не няма правоверен, който да смята, че единствен той е безгрешен по простата причина , че безгрешни хора няма.. И да на 17 съм и съм горда с това, че вярвам в Бог... А какво за онези, които не се прекланят пред Него? Спасението е много по-важно от останалите блага... Не не мразя тези, които не почитат вчерашния ден- искам да ги събудя, точно защото ги обичам и искам и те да се спасят.. А доколкото мен- съвсем не съм толкова праведна и аз си имам своитте грехове, които ме карат да се съмнявам за това дали ще е отредено място и за мен горе... Коментарът ти е пропит с човешко самочувствие- това не е добро за теб, запомни го! И не не ходя с приведена глава, а с гордо вдигната! Достатъчно вдигната, за да виждам Небесата и достатъчно наведена, за да не се спъна някъде!
  • Абе момиче, ти наистина ли си на 17? Защото на написаното от теб на пръв поглед бих му дал поне 60 години повече, макар че, което е всъщност интересното и аз ДЪРЖА да подчертая, отдолу в коментарите пролича, че годините изобщо не са мерило и че някои хора, възрастни по години, всъщност са млади и жизнени в мисълта и чувствеността си?

    И да, цялото ти есе е пропито с фундаментализъм и фанатизъм, като при това е гарнирано с особеното чувство на християнско превъзношение, на християнска гордост. Интонацията ясно сочи това - колко си възмутена, обидена, учудена, и как обаче стократно се разграничаваш от "онези", защото, не, ти не си такава, в никакъв случай, как, ти скърбиш на Разпети петък, ти ходиш с наведена глава, ти гледаш с презрение всички, които се смеят и радват. И уви си само на 17...
    Вчира за мен лично беше прекрасен ден, слушах изпълнение на Матеус Пасион на Бах, след това се разхождах, смях се, дишах, живях... прибрах се късно и седнах да чета. И какво? Ти като плака безотрадно цял ден какво стори? Или си пропуснала това, че за времето в което размисля кой е прав и кой е крив, кой е, недай боже, право-верен, и как сякаш в целия свят си останала ти единствена, която да осъзнава случилото се на Разпети петък, за същото време можеше да прочетеш една книга и да направиш нещо от себе си, нали? Защото...
    ЗАЩОТО: "Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи" (Лк. 20:38) Защо не помислиш върху смисъла на този стих.
    Христовата жертва наистина донася голяма, чудовищна скръб, ала безмерна, немислима, безкрайна е отрадата на възкресението, която ние почитаме, глупости - която почита НАС на Великден и тая отрада надвива смъртта, надвива тлението. Или както казва Джон Дън в един от сонетите си: "Смъртта е миг на сън, след туй съзираш безкрайността. Не аз, ти, Смърт, умираш."
  • Прочетох коментарите...
    Арихо- всеки от нас решава дали да гледа въпросното предаване. Ако питаш мен това е въпрос дори и на манталитет... Доколкото християнските филми- повечето дори се подиграват на такива прожекции... За жалост, естествено! Но остави телевизаията- една свещичка в близката черква дори би била постижение за грешния ни народ...
    Тина, много си права- хората сме такива... А този ден се е превърнал в нещо като рожденните дни- приятелите ти се сещат за теб само тогава... Не мислите ли? Само че ние не можем да се наречем дори Негови приятели по простата причина, че не сме лоялни към Него!

    Фабер, обоснови се, приятелю! Кое по-точно смяташ, че е объркано в пасажа? Нима Бог не го боли? Щом ние сме Негово подобие, не изключвай факта, че и Той има чувства, също както нас!

    Идеми, може! Още повече че датите , които изброи са част от нашата история... Но замисли се- ние не честваме дори и тях! Ще ти дам един пример- защо повечето хора смятат, че 19 февруари е празник и празнуват вместо да тъгуват за изгубения син на майка България? Нещо повече- не можем да сравняваме тези дати с вчерашния ден! Не казвам, че са маловажни, напротив! Но Божията жертва не търпи обхватите, които търпи жертвата на Левски или на опълченците, които са ни освободили. Господ изкупва греховете на цялата Вселена, а бългаските воини се борят за свободата на България.
    Да, Иисус заслужава много повече от уважение! ДА! Но целта, която си поставих като написах , че трябва да го уважаваме беше да подканя четящите да правят поне това... Надграждане му е майката! Един ден си казваш- аз трябва да Го уважавам, а на другия ден се питаш- това достатъчно ли е? На третия си отговаряш на въпроса от втория ден...

    "Да се веселиш пред Господа твоя Бог..." и в 14 стих: "...да се веселиш на празника си..."
    И кажи ми Ванеса, ако си наистина християнка- ти можеш ли? Защото аз не мога... Все едно да тръгна да празнувам на деня, в който е починал баща ми... А този ден би трябвало да е по-тъжен дори и от този, за който споменах... Няма как да се радваме и да празнуваме- Бог не само е жертвал едничкия Си син... Жертвата му се оказва напразна- това е тъжното!

  • малиии... ще ми се наложи да поспя здраво, а след това да посветя почивните дни на последния ти постинг..., ако трябва и отпуск ще си взема, но аз ще проумея! бога ми ще проумея дълбинната ти мисъл! трябва да има такава!...

    да!


    ай, лека
  • А мен знеш ли кое ме изумява? Криворазбраното християнство. "Днес видях толкова смеещи се хора по улиците..." Какво имаш против усмихнатите хора? Трябва ли на Разпети петък да сме тъжни и да плачем? Мислиш ли, че Бог иска да ни гледа тъжни? Наистина ли мислиш, че всички усмихнати са безразлични към Исусовата жертва?
    "За тази гледка ли Бог жертва Детето Си?" - колко много ти се иска да видиш друга гледка: хора, забили погледа си в земята от мъка или набожно издигнали глави към небето? Християнството, Мони, е позиция, а не поза!
    "Какво ни пречи поне в един ден от цялата година да уважим най- Заслужилия?" Горко ни, ако сме християни само един ден в годината! Горко ни!!! "да уважим" Исус! Да уважим? Исус заслужава много повече от уважение. Той е дал живота си за нас. Ние какво ще направим с нашия? Права си: всеки сам решава.
    Накрая един цитат от Библията, кн. Второзаконие, гл. 16. Там Мойсей говори на израелския народ. Казва им кога и как да празнуват празника Пасха. И в 11 стих казва: "Да се веселиш пред Господа твоя Бог..." и в 14 стих: "...да се веселиш на празника си..."
    Няма да коментирам тези стихове...
  • същата поза, разбира се заявена като позиция, в ширините на този сайт се наблюдава в дати като 19 февруати, 3 март, 2 юни... но патосът е по-различен....
  • "А Бог? Той плаче... Той плаче неутешимо, защото децата, на които е дарил живот, за които е загинал, тъпчат безцеремонно свещените му останки, които бавно, но сигурно изчезват някъде в пръстта... Мравките ги изяждат и накрая... накрая остава само Божията болка, която никой не забелязва..."


    Объркала си се нещо по този пасаж!

  • сега разбрах какъв е критерият за добър християнин


    стига я въртя тая лили иванова: "панаири, панаири".......
  • ти си по-праведен и от Бог, бре канибале...


    риторичен въпрос - защо аз не мога да правя сравнения с Биг Брадър?.. Нещо нямам познаяния и наблюдения върху това шоу....Защо ли?
  • "Написахме милиарди пъти по-голяма сметка върху чистия лист, който ни бе връчен наготово."

    Много ни се иска да се наречем християни, само защото на Рождество и Възкресение палив свещичка в църквата, но действителността на Вярата е много далече от тази концепция. Поздрави за есето!
  • Ех,мила,ако всички мислеха като теб,само си представи колко по-добър би бил света.Но се радвам,че макар и малко,все още доброто съществува у хората.Обикновено чувам покрай мен:"Веднъж се живее,защо да спазвам някакви си правила",но не е така,разбира се.Надявам се есето ти да предизвика размисъл у много хора и не да се сещаме за греховете си само на светлите християнски празници,а да не ги забравяме през цялата година.Греховете не се изкупуват със запалените свещички по Великден...
    Желая ти успех и весели празници
Предложения
: ??:??