Реалната нереалност на временното безвремие

              Ах, този живот! Само колко много болки и радости ни поднася. През колко много перипети минаваме по пътя към най-желаното. Толкова препятствия ни забавят, а понякога и ни връщат от поетия път. Животът ни е една постоянна надпревара, в която всеки ден се преплита тънката граница между живота и смъртта. Казват, че животът ни учи да сме силни, но...
       Всеки един от нас притежава черти, които го отличават от останалите. Може тези качества да са положителни или отрицателни, но това не е важно, защото всички се променяме.
      " Какво е реалността? Защо пък реалност?" - това са въпросите, които си задавам. Отговорите са някъде там, дълбоко в съзнанието ми и чакат само да изплуват на бял свят. Когато се замисля, разбирам, че всъщност реалността е нереална. Много хора няма да ме разберат. За тях ще открехна една вратичка, която ще ги отведе към моя свят. Всичко, което виждаме, според нас е истинско. Както възрастните хора казват:" Око да види, ръка да пипне!", но явно никой не си е давал сметка, че всички и всичко може да си е сложило маска. Тази маска може да е прикритие от много неща. Необходима ли ни е маската? За някои хора да, защото по този начин се крият. От какво ли? От истината, защото от истината боли. Може би ги е страх от това, което може да им се случи. Страх от хора, чувства, смърт и какво ли още не. Никой не е такъв, какъвто го виждаме. Всеки крие нещо за себе си, което е непонятно за другите. Виждаш едно засмяно лице, но дали наистина този човек е щастлив или просто иска да радва другите с усмивката си? Казваш нещо, но дали го мислиш или криеш истината, за да не нараниш някой? Каква ти реалност! Тя просто не съществува. Нищо не е такова, за каквото го мислим.        "Временно безвремие"?! Колко объркващо! Безвремието всъщност е вечността. Когато си тръгнеш от този свят, след себе си ще оставиш диря, която ще остане в безвремието. Най-близките ти хора ще помнят най-интересните неща, свързани с теб и след време ще ги разказват на децата си и така името ти ще бъде запомнено. Споменът за теб ще бъде съхранен, но дали той е реален... Бил ли си ти този, за който си се представял? Дано да си бил, защото иначе ти просто си бил никой! Ти си едно от онези сиви петна, както всички други.
        Бъди себе си! Не се крий от всички и всичко. Ще се криеш донякога, а в един "прекрасен" момент ще се изправиш сам срещу жестоката истина. Ще бъдеш наранен, но всичко ще се оправи. Защо да не се бориш за щастието си? Бори се  със зъби и нокти, за това, което искаш! Остави малка част от себе си за другите, след като вече те няма на този свят. Но нека тази частица да е истинска! Нека споменът за теб да изгрее като звезда на синия небосклон и никога да не угасва!