Реалността...

Толкова много преструвки и лъжи, дори и пред най-близките... Толкова скрити мечти и желания, толкова скрити надълбоко сълзи, които е твърде късно да пролеем от желанието да бъдем силни или поне да изглеждаме такива. Толкова много чувства, които чакат да бъдат освободени. Толкова красиви моменти, пропиляни от страха, но и толкова болка, причинена от безразсъдната смелост! Толкова неизказани думи, тежащи на душите ни, разяждащи ни от въпроси за мъчителната неизвестност и ужасът, че не можем да я преодолеем. Желанието да предвидим бъдещето и всички прибързани действия, породени от съмнението ни правят нещастни. Самосъжалението, че не можем да се изправим пред страховете си и самите себе си, ни правят слаби и жалки хора... Стремежите да бъдем такива, каквито не сме, само и само да се харесваме на хора, които дори ние самите не харесваме, ни карат да бягаме от реалността и да се самоунижаваме. Падайки духом, признаваме и се примиряваме пред недостатъците си, вместо да се борим с тях. Всичко това прави животите ни по-трудни, мъчителни и нещастни, а когато няма кой да ни подаде ръка, дори и безсмислени... Но всяко нещастие има своя край, както и всяка безизходица има своя изход. А за да успеем да преглътнем всички поражения и обиди, трябва да вярваме в себе си, дори и да няма на кого да разчитаме. Ето това би ни направило наистина силни, давайки на света още един истински и по-добър човек с мечти и амбиции, който знае как да ги постигне. Просто бъдете себе си!!!