В дните на робски страх, глад и мъчения,да се бориш за свободата на България означава да изложиш себе си на

сигурна смърт. Малко са онези, дръзнали да защитят отечеството по време на османското владичество. В повестта “Немили-недраги” са представени онези смели българи, които са готови да направят всичко, само да видят България свободна.

      В цялото произведение речта на Странджата играе голяма роля. В нея са представени и хъшовския живот,и трудностите на хъшовете, и жестокото положение в България. С тези така въздействащи думи и фрази Странджата успява да проникне в сърцата на хъшовете, като отговаря на всичките им въпроси, сравнявайки ги с тежката съдба на българите.

     В края на речта всеки започва да възприема нещата различно и да си дава сметка от тези мъдри мисли. С тези думи, казани с чест и патриотизъм, Знаменосецът успява да въздейства и на читателя, пренасяйки го в хъшовската обстановка. Речта на Странджата се приема като урок по родолюбие, не само заради славното му минало, а и заради богатия му жизнен опит. Точно с този богат опит, от бурните кавги и противоречия между хъшовете, изрича този важен завет и ги пренася в реалността. С тази реч Знаменосецът се отрича от себе си и заявява, че е готов отново да вземе револвера и да развее знамето в България, въпреки че не е в добро здравословно състояние. Мъдрият Странджа се надява, че думите му няма да бъдат казани напразно и хъшовете няма да се откажат така лесно от тези важни битки за отечеството.

      Нека всички да си вземем поука от тази мъдра реч на Странджата. С нея виждаме, че в България е имало и силни, и смели  хора, които се борят докрай и никога не се отказват.