Родителят, който аз бих искала да бъда

Есе

Какво означава да бъдеш родител? Лично аз си мисля, че има много погрешни схващания относно това понятие... определено "да бъдеш родител" не се изчерпва само с това " да обичам детето си",  "да му купувам това, което мога да си позволя " и т.н. Дори си мисля, че да възпиташ едно дете е цяло изкуство!

За възпитателен  "стил" на родител предполагам, че бих се старала да бъда " Авторитетен тип ". Така бих стимулирала самостоятелност и инициатива в детето. Бих се старала да водя диалози с него и да общуваме " свободно". Този тип родители са "обясняващи ". Така бих се стремяла да развивам в детето си чувство за отговорност, висока социална компетентност и самооценка. Резултатът би бил двустранно уважение и чувство на обич!

Често, когато моите родители ми забраняват  неща, за които съм убедена, че са трябвали да ми бъдат позволени, им казвам "Аз бих позволила на моето дете"... Днешните родители са прави да се страхуват за децата си, заради средата и несигурното време, в което живеем, но дали ни разбират нас - като "пораснали" деца, които се стремят да бъдат като "големите" - да носят своите отговорности и задължения и най-вече да покажат, че заслужават доверието на родителите си !

Според мен днешната родителска роля не е толкова свързана със строгото възпитание, колкото с тежката задача да не ни пречат да се научим отрано да взимаме самостоятени решения и да поемаме отговорност за тях!

Колкото за забраната... мисля,че тя не е добър мотив за развитие - защото винаги е по-добре да се поощрява добрата постъпка, отколкото само да се наказва лошата! А най-добър съветник често се оказва собственият опит и трябва да позволяваме на децата си да го натрупат!

За позволенията - "вечерният час" е добро решение и ако се спазва (без закъснения и много условия) това би развило доверието и от двете страни. Разбира се, като родител, аз не бих позволявала на детето си всичко, а по-скоро бих го научила как да си "извоюва" правото на срещи и излизания в по-късни часове! Всеки родител се притеснява за условията и  средата, в която "расте" и живее детето му - но нали точно родителите са тези, които трябва да създадат около детето си онези условия и атмосфера, от които  то има най-голяма нужда - да се чувства обичано и защитено, да му е комфортно душевно и да не се страхува - да опитва и открива и да вярва със възможностите си... Не е толкова трудно да изхраниш и отгледаш дете, колкото е трудно да му помогнеш да се открие като личност, да успееш да съхраниш баланса в него, без да  го ограничаваш!

Децата се нуждаят от любов от страна на родителите си, внимание, загриженост, търпение. Това са наистина трудни неща, но в никакъв случай невъзможни! Ако един родител се бои, че децата му са сред лошо влияние на заобикалящите ги приятели и среда... това не значи, че родителят е безпомощен!

Напротив - ако родителят споделя с децата си и разговаря с тях,  той им дава личен пример за това кое е добро и позволено и отрича със своите постъпки лошите и вредни неща - така децата се доверяват на родителя и споделят с него, а родителят може да им даде съвет, който е много ценен!

Родителите трябва да се интересуват от приятелите на децата си, от проблемите им, от това, което обичат да правят и да прекарват време с тях.

Ако не искам детето ми да пуши или да пие, бих му дала пример със себе си, бих му обяснила защо това е вредно за него! Ако искам то да ме уважава - ще му покажа пак чрез личен пример - бих уважавала околните! Затова личният пример е много важен - детето копира всичко (в ранната  възраст - дори повтаря думите на околните, за да се научи да говори). Трудно е човек да покаже на детето си кое е добро и кое - не  и за това трябва да бъде упорит и да вложи много от себе си. Децата са радост в живота на човека, те го правят по-добър и милосърден! Но всичко това е свързано с доброто възпитание на децата - за да бъдат по-добро поколение от самите нас и да станат елемент на доброто и източник на щастието!

Благоразумните родители знаят психологичните особености на децата си и умеят по най-добрия начин да подходят към тях и да въздействат на техните чисти и невинни души. По различни пътища достигат до любовта им, стараят се да се сближат с тях, взимайки под внимание тяхното ниво на развитие и възраст, играят и се шегуват с тях, хвалят ги и им говорят думи на любов, от което душите на децата са във възторг и също започват да обичат родителите си!

Ето - такъв родител бих искала да бъда !