Моментът е труден. Светлината не се вижда от сянката на отчаянието, която те кара да потънеш в депресиращите мисли за провал, омраза и отмъщение. Настъпва мрак непрогледен. Губиш ценостите си, губиш себе си. Протягаш ръка с вик за помощ, а сърцето ти крещи от болка. Тогава тъмнината те обгръща с нейната любов и те облича с мантията на величието, копнеещо власт и криворазбрана свобода. Нараняваш своите роднини, приятели. Оставаш сам. Но нали не мислиш, че тази мантия е безплатна, струва душата ти, готов или не да я дадеш. Няма значение. Времето не чака никого.
Хей приятелю, защо седиш с гръб към надеждата?! Къде е вярата ти? Я, по-добре ми разкажи за мечтите си. Усмихни се, не ме гледай на крив, имаш красива усмивка. Така е по- добре. Не беше трудно, нали?
Какъв е този глас? Внезапно те обзема чувството на спокойствие. Задаваш си въпроси. Копнееш за отговорите им. И ето пак "Ти можеш". Не беше ли сам?! Тогава какви са тези гласове?!
Как да ти го кажа? Аз съм твоя вътрешен глас. Претърпя инцидент. Дръж се! Всички са тук и се молят за теб. Чакат да отвориш очи и да се върнеш с нов дъх за живот при тях.
Но чакай, какъв инцидент и как така ти си моят вътрешен глас?
Ангелът се усмихна и изчезна, а на негово място се появи майката, държаща те в обятията си и плачеща от щастие, че чедото ù се е върнало.
© Катрин Петкова Все права защищены