10 нояб. 2015 г., 21:04

С дъх на живот 

  Эссе
1750 0 5
1 мин за четене

Моментът е труден. Светлината не се вижда от сянката на отчаянието, която те кара да потънеш в депресиращите мисли за провал, омраза и отмъщение. Настъпва мрак непрогледен. Губиш ценостите си, губиш себе си. Протягаш ръка с вик за помощ, а сърцето ти крещи от болка. Тогава тъмнината те обгръща с нейната любов и те облича с мантията на величието, копнеещо власт и криворазбрана свобода. Нараняваш своите роднини, приятели. Оставаш сам. Но нали не мислиш, че тази мантия е безплатна, струва душата ти, готов или не да я дадеш. Няма значение. Времето не чака никого.

 

Хей приятелю, защо седиш с гръб към надеждата?! Къде е вярата ти? Я, по-добре ми разкажи за мечтите си. Усмихни се, не ме гледай на крив, имаш красива усмивка. Така е по- добре. Не беше трудно, нали?

 

Какъв е този глас? Внезапно те обзема чувството на спокойствие. Задаваш си въпроси. Копнееш за отговорите им. И ето пак "Ти можеш". Не беше ли сам?! Тогава какви са тези гласове?!

 

Как да ти го кажа? Аз съм твоя вътрешен глас. Претърпя инцидент. Дръж се! Всички са тук и се молят за теб. Чакат да отвориш очи и да се върнеш с нов дъх за живот при тях.

 

Но чакай, какъв инцидент и как така ти си моят вътрешен глас?

 

Ангелът се усмихна и изчезна, а на негово място се появи майката, държаща те в обятията си и плачеща от щастие, че чедото ù се е върнало.

© Катрин Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Бояна, но не си ме разбрала, имах една идея която исках да развия като се опитам да вкарам история в нея, не се получи както исках, но идеята я има, а тя е, че винаги има надежда.
  • Мила, просто преодолей страха си да обичаш! За всекиго има по някого на този свят, а любовта е истинският двигател на живота! И хич не боли, защото не зависи от другите! Тя е състояние на духа
  • И аз ти благодаря за разбирането, Катрин. Катрин, ако не го беше сложила в есета, нямаше да го прочета, защото почти не влизам в проза.
  • Благодаря Велин и няма проблем, за такива неща не бива да се извиняваш, прав си. Следващия път ще се постарая да е в правилния раздел.
  • Много е хубаво!!! Но ще кажа нещо без да се обиждаш, може ли?! Трябваше да го сложиш в проза, в разкази, има много хубава психологическа и мистична насоченост. Прекрасни мисли и идеи има, но не е есе, наистина. Извинявай. Поздрави, Sagittaire!
Предложения
: ??:??