22 окт. 2013 г., 22:55

Самота

1.8K 0 1
1 мин за четене

Всеки един от нас е изпитвал чувството да бъдеш самотен. Понякога дори ние самите избираме да се отдалечим от обществото. Но с каква цел? Хората често си мислят, че като останат изолирани от света, по този начин ще успеят да открият истинската си същност.

Когато останат сами, те размишляват, обмислят бъдещето си или просто се опитват да достигнат до най-съкровените си мисли и чувства.

 Понякога обаче идва и момент, когато обществото се изолира от нас. До това се стига, когато  ние сме различни от заобикалящата ни среда и хората около нас. Защото, за да бъдеш част от дадено общество, трябва да мислиш като него и да се сливаш с останалите. Понякога хората не могат да разберат твоя начин на мислене и за това те, те игнорират. В повечето случаи това ни кара да се замислим върху начина си на мислене и начина си на общуване. По този начин се опитваме да открием различията си с другите, за да можем да общуваме по-пълноценно с околните.

За край ще кажа, че в днешно време почти няма как да останеш сам, защото има много хора, като например семейството ти, които ще бъдат до теб и ще те приемат такъв, какъвто си.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Лукова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Понякога хората не могат да разберат твоя начин на мислене и затова те игнорират."
    ......................................................................
    Много вярно и точно описание!!!
    По-лесно и по-удобно е да вярваме, че само ние имаме право
    на лично мнение, а всички останали трябва да са съгласни с нас!
    Истината обаче е, че всяко мнение е субективно и следователно трябва
    да сме толерантни към мнението на другите. Без плурализъм няма прогрес! Да игнорираш другите хора, защото имат различен начин на
    мислене от твоя, това означава ти самият да се изолираш от света и в крайна сметка ощетеният ще бъдеш ти, защото рано или късно се плаща с лихвите за всяка грешка, която правиш.

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...