Със сълзи на очи отново стоя и не знам къде си ти и защо плаче моята душа.
Искам да съм силна, но не мога. Обичта не ми позволява. Не мога да бъда безразлична към това, което се случва и да се правя, че не ми пука. Напротив! Пука ми и то много, но никога вече няма да ти го покажа. Няма да ме видиш да плача. Няма да ме видиш слаба. Няма да разбереш, че ми липсваш. Липсваш ми и то много! Искам да вярвам, че всичко скоро ще свърши, но не съм сигурна дали ще е лесно. Да, края е прекалено близо и това ужасно много ме плаши. Страхувам се, че никога повече няма да те видя. Никога повече няма да чуя гласа ти. Никога повече да видя усмивката ти. А това боли, боли ужасно много! Никога не ще имам възможността да ти го кажа, просто защото ти си тръгваш, а аз искам раздялата да е по-лесна. Няма да забравя чувствата, които ме накара да изпитам. Няма да забравя как ме караше да се смея безпричинно. Няма да забравя как караше сърцето ми да бие лудо при всяка наша среща. Няма да забравя каква дупка ост ...