ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА
Колата летеше по пътя... Обратният път, пътят към домовете им, домове ,които са различни. Той държеше ръката ù през цялото време, но нейната ръка не беше единствената, която докосваше, между тях като сянка беше една друга, студена ръка, но може би правилната, защото бе законната. Лея потръпна, беше забравила за нея, но някак си си спомни, че от сега нататък битките със съдбата започваха и винаги победеният ще възкръсва, за да продължава да се бори за уважението, за достойнството, защото част от душата му ще бъде отнета от другия. Всички бяха смели сами по себе си, а да си смел означава да стоиш до края, докато не можеш да станеш повече, докато не поискаш да върнеш отнетото и запазиш спомените, те не могат да бъдат спечелени, те са си само твои. Ако за всеки грях днес се изправяхме през съдника си утре, щяхме да оценяваме действията си през призмата на наказанието си, наложено ни за това, но дали тогава щеше да има толкова щастие, преливащо от чуждата болка и щяхме ...