5 янв. 2021 г., 22:03  

Шепа хора 

  Эссе » Социалные, Философские, Гражданские
1512 1 1
13 мин за четене

 

 

-Бих искала да знам...
Рибар, хванал Златната Рибка. За да спаси живота си, било ясно - тя е трябвало да изпълни три желания. Тъкмо била отново на свобода и се появил друг късметлия. Минавали най-различни хора, тя винаги внимателно изслушвала молбите и грижовно изпълнявала всичко. Като цяло, всички искали щастие - здраве, богатства и любов. Вълшебното същество с нежност и внимание в този объркан и погрешен свят, съчетало всеки с мечтите му в общия дом- Земята. Било много трудно и в същото време отговорно. Като създател на Света, творецът наблюдавал какво се случвало. Хармонията била мимолетна. Разочаровани, почувствали се предадени, излъгани, направени на глупаци, шепа хора по отделно тръгнали към най-големия триумф в живота си или най-голямата заблуда. По пътя към Златната Рибка, се засекли. Различни хора на възраст, интереси, съдби, разказвали за себе си, мотивите за възмездие. Стигнали до мястото, където всеки помилвал срещу обещание мистериозното същество.. Всички започнали в един глас да викат, да се карат, да нареждат. Мястото, където за първи път бяха идвали, вече не беше същото, навярно както тях самите, загубили блясъка в същността си. Спуснала и своя воал Нощта, но този път непрегръщана от лъчите на Луната, Вечерницата седяла притеснена. Дори природата се чудеше кое е погрешно, какво пречи на хората да живеят стойностно. Тревата, цветята, дърветата също гледаха и си мислиха за смисъла и начина да се изживее борбата, наречена Живот. Звездите се оглеждаха във водата, сякаш времето спря, без думи, без звуци или заспа, навярно Времето чакаше. Кой? Какво? Накъде?
- Бих искала да знам, защо се връщате при мен? - попита Златната Рибка.
Всеки един от шепата хора разбунтували се, изяснил какво са искали и какво се случило. Времето започнало да плаче, но дъждът не уплашил събралите се. Всичко продължило своя ход, тогава длъжницата поканила всеки да погледне отстрани Обществото. Разбира се, другите, които също загубили всичко, което си поискали, не знаели, че ги наблюдават.
- Те също не успяха, но не ви последваха и не се върнаха при мен. - Златната, обясняваше - Въпреки това, аз бих искала да ви покажа на тях и да разберем, дали си е струвало всички усилия, трудности и пропиляно време, за да дойдете отново при мен.
Но първо, нека да надникнем в изкуството, наречено Живот. Ще бъда честна с вас- продължила да говори магьосницата или измамница - При мен дойде фотограф, искаше хобито му, да се превърне в доходоносен бизнес. Аз си спазих думата. Дадох му най-добрата техника за снимане, пратих му талантливи и трудолюбиви работници да му помагат. Намерих най-фотогеничните лица, на които така и на тях изпълних дълга си. Първоначално се получи желания резултат. Но сега и те седят пред мен, не разбрали какво се случило зад гърба им. Получили се най-хубавите снимки, интересни филмови ленти, но това дразнило завистта, злобата, мързела. Те потискали крехката красавица, с лоши думи, неверни и вредни истории и намерения. Подкопали авторитета на святото - жена. Тя загубила гордостта и удовлетвореността от професията модел. Така винаги работодателят й все загубвал своята нова муза. Всички негови избраници били съсипвани. Решил да снима предмети, пейзажи, но губил фокуса. Неговото око започнало да вижда бедността, несигурността, угрижеността в лицата на хората, а материалното, което снимал не му носило усещането, което му трябвало. Не можел да замени едното, което било някак променено за другото. Неразбирал какво разваляло хората и не искал да се натоварва с личните чисто човечни усещания, мнения, репетация или въобще средата на работа.Приемал всичко като даденост, като право, мислел, че винаги може да замени един за друг, без да анализира факторите, които сформират работата му. Непрекъснато се вдигал наемът на студиото, а той искал да пътува. Когато срещал различни хора, те били топли, някак човечни. Различните култури, традиции, обичаи, манталитет и начин на общуване му харесвало. Имало лица с толкова неправилна форма, но на снимка наистина въздействали. Били като нещо мистично от света на фантазиите. Ставало му любопитно и приятно, но същото не успял да наложи у дома. Накрая и той не можел повече да работи.  
С крупен предприемач се случило аналогична история. Имал мечта да притежава заведение, взел и продавания бизнес до съседната сграда. Вече два бизнеса държал в ръцете си. Но персоналът седял без работа, техните семейства били тъжни, дори празниците не били същите. Нещо липсвало. Нещо тежало. Хората нямали настроение, нито достатъчно средства да посещават повече ресторанти, кафенета, места, където да разпускат и да се забавлябат. Умният мъж, търсил начини как да накара отново да скочи оборота, тъй като е трябвало да плаща заплати, пък и да става много богат. Разбрал, че на другия край на града имало свободно място на възлово място с непрекъснат човекопоток. Инвестирал, направил бутка за вестници. Но хората, не се спирали. Говорили си, че не искат да слушат на колко назад отиват нещата, колко нередности има. Не искали да четат, видят грозната истина, която опаковала на всеки един човек битието с орисията на провал, несигурност, зависимост. Ядосан заграбил още бизнеси, не давал до него никой друг да развие начинание. Малкият и средният бизнес съвсем изчезвали, а големият не нараствал, дори се свивал. Цените се повишавали, парите се обезценявали. Спестяванията, инфлацията, породена от кризата, изяждала. Повечето хора нямали куража да рискуват и потърсят някоя нова пазарна нисша и предпочитали да изчакат да отминат тежките време и спестявали своите средства. Икономиката, освен че се забавила, финансовите лостове давали средства за временно преживяване, но не и нов модел за развитие. Липсвали механизмите, които да раздвижат средствата, да генерират доход, печалба, повишат брутния национален продукт. Наливали се средства, но те изтичали, не се задържали, нито мултиплицирали. Тъй като този господин имал финансово и правно образование много добре разбирал ситуацията, в която се намира, можел сам да изготвя прогнози и да преценява на кои новини да се доверява и кои източници на информация са неверни. Било жестоко да не се съгласяваш с начина на управление, но принуден да гледаш как всичко се руши. Предприемачът имал страхотни идеи, невероятни маркетингови стратегии и финансови преференционални пакети. Но въпреки всичко нямал нито пряка конкуренция, нито клиенти, а бюрокрацията било толкова тромава, че той започнал да си мисли, че е умишлено. Като на снимачна площадка. Смятал да развие международна търговия, но икономическите и демографските показатели за местността на бизнес начинанието не били никак добри и неговите идеи останали само на хартия. Отстрани погледнато - съвършен, но пропилян. Фактори, които не зависят от него, всеки би си помислил. Непрекъснато му минавали всякакви проверки, законите и изискванията непрекъснато се променяли, а не се предлагало реално някаква защита и сигурност. Фалирал, загубил всичко. 
Навън ставало все по-пусто и дори вече в къщи сами вместо на фризьор, дамите си правили прически, маникюр. Някак модата все едно била сърдита. Хората не се усмихвали, дори понякога подминаващи се, потопени единствено в своите мисли от своя затворен свят. Вече не ходили онези жени, чиито поглед и походка галят сетивата, ласкаят те и питат без думи, дали би бил горд, ако се разхождаш до тях. Сега забързано и плахо стари, макар и скъпи палта се появяват и потапят в мрака, без онези очи, които те желаят.
Нереализирал се почувствал и спортистът, който си мечтал да бъде първи. Специализирал се във всички спортове. Имал постижения в различните области. Дори имал създаден спортен клуб. Но хората не идвали редовно на тренировка, били несериозни, дори много се отказвали. Не били амбициозни като него. Станал тежък и не управляем живота, накарал хората да се отказват поради различни причини. Накрая шампионът често тренирал сам, което го потискало и не се гледали неговите програми за различни упражнения, здравословно хранене, активен начин на живот. Нещо куцало, а той всичко постигнал, но не се чувствал удовлетворен. Тъкмо примирил се, егоистично сам за себе си да тренира и да става най-добрият, се разболял. Прекалено се натоварвал с физически упражнения, не обръщал вече толкова внимание на здравето си и качеството на живот, обсебен да промени случващото се. Искал да зажити името си, да докаже, че спортитсът освен атлет, може да бъде и добър бизнес партньор. Започнал да се развива всестранно да посещава лекци по счетоводство, записал се на допълнителни уроци по чужд език, гледал филми и четял книги за съществуващи лидери как променяли живота на себе си и тези покрай тях, именно с действията си. Почти не спял, не се възстановявал и от една настинка си навлякал осложнения. Помислил си, в този егоистичен свят, свят в които всеки се продава по различно време и на различна цена, по-добре би било сам да си стане лекар и да промени отвътре целия хаус и ужас. Да цениш, да придаваш стойност на този до теб, да имаш доверие и респект, на пиедестал да се постави личността- било най-важното за него. Вече виждал колко много хора имат здравословни проблеми, как децата не са същите. Не тичат, не играят, не споделят топка, за да играят на народна топка. Всеки сам за себе си, оставен пред таблет, компютър, без закалена физика от снега, дъжда и психика от някой треньор. Мрънкащи, неблагодарни, дори немислещи. Неприемащи, начина по който изглеждат, проклинящи и непроменящи. Всеки неуспял. Всеки загубил всичко, дори не живеел добре, защото не оценил какво имат, не си давали сметка за другите, част от обществото, за тези, избрани да го представляват и защитават интереса, натоварени с отговорността и ангажираността да моделират институциите в унисон с дейности за изграждане на здравословна и успешна среда на живот.
Всичко това започнало да проличава в картините на художниците, текстовете на музикантите, произведенията на изкуство на творците. Душите и сърцата били скрити, блясъкът на дрехите, къщите не можели да изпълнят и променят начина, по които изглеждали лицата на всички-невярващи, угрижени, питащи.
Вие сега седите пред мен и ми търсите сметка. Неразбрали какво е Любовта? Никой предварително не ми каза, че би искал да знае какво е това нещо? Как бихте разбрали, усетили, имали, опазили, като самите вие не искате да обичате, а само да бъдете обичани. Миражът си тръгнал, оставала Любовта, борила се, вярвала, не отстъпвала, нито се страхувала, никога нищо не искала, нуждаела се само от своята половинка. Тази, която дава сили и смисъл бе до вас, но вие не я разбрахте, нито усетихте, избрахте някоя грешка и останахте сам. Тя-Любовта ви мислеше, подкрепяше, бе с вас срещу невъзможните неща, даде отговорността и грижите. Изпи болката, страховете незгодите от вас и ви погали с нежността, благодарността, целуна ви с вярата, куража и отгледа, възпита вашата кръв. Дори когато бъркахте, тя остана до вас, дори когато загубите всичко, тя отново бдя над вас. Тя бе всичко и не искаше нищо, освен вас. Нямате време, някой път настроение за нея, тя преглъщаше пренебрегването и липсата ви с горчивина, а на вас поднасяне любимия десерт. Вие и това не разбрахте. В света, който вие си създадохте - материален, забързан, безжалостен, време, което никога не стига, времето на безличните, послушни, се изгубихте, престанахте да цените, вече не бяхте хора. Кариерата, амбициозността и егоизмът караше да не се правят семейства, деца, а да се тича към върха. Тези от вас, които се опитаха да намерят щастието, сбъркаха като смятаха, че има заменими хора, неща от живота. Детегледачки гледаха децата ви, не като майката, която ще те прегърне с обичта си, не с грижите и четенето на приказки до късно. Няма да е тази, която ще те гледа в очите и винаги ще следи да имаш всичко както топли обувки, петаче в джоба, така и няма да е връзката и емоционалната сила, която те прави личност. Няма да са същите игри, които родителите предават своя опит, знания на малките. Няма да е същото когато си постигнал нещо, изкарал отлична оценка, спечелил медал или нарисувал нещо за някого. Тогава няма да са ръцете на мама и татко с усмивка и гордост да ти благодарят за това, което си, а друг човек дали би те изградил или е винаги просто работа? Любовта си тръгна от вас, защото не я обичахте! Тя ви учеше, прощаваше, бе с вас, но я изгонихте, не се раздавахте за нея, премина през вас и не я задържахте във вас, не й се отдадохте. Загубени, объркани, животът се срина пред очите ви. И не се попитахте въобще какво е Любовта, кой ви съсипа и защо загубихте живота? Кой създава вашия свят? Какво избрахте в него? Всеки, професионалист в своята област, трудно би намерил човек, който да разбира и може различни и много неща. И винаги е факт, професионалният и личният път на всеки е различен. Непрекосновенността на живота и достойнството на личността е закон. Всеки, натоварен с работата, която сам си е избрал. Всеки трябваше да сбъдне мечтата си, като наистина разбере стойността и отговорността, на това което иска. Всеки получи наготово, това за което бленува, но много малко от вас се огледаха наоколо.
Само шепа хора разбраха, че искат да променят света, за да може всеки да успее в това, което е добър. Шепа хора заявиха кой е виновникът за всички разочарования, несправедливости, провали. Шепа хора обясниха, че всеки един човек е важен, тъй като обществото е като жив организъм и всичко е свързано по между си. Само шепа хора седят тук пред мен и искат справедливостта, просперитета, растежа, развитието, успяли след всичко, което им се случило да жадуват и да се борят за Любовта. Именно заради нея, аз ви показах първо да видим живота на всички хора и предварително ви обещах, че след това ще покажа на тях и вашия. Само и единствено любовта може да поправи всичко объркано, погрешно, пошло и зловещо. Тя е светлината, която изпълва душите, летиш на нейните крила и си творец, изобретател, ставаш личност и те следват, защото всеки иска щастието, не всеки би могъл да воюва за него и то по достоен и красив начин. Влюбеният се променя, влияе и на тези около него, силата, която те допълва и обогатява. Синхрон, лекота и характер-почеркът, който тя създава у теб. Аналитичният ум дефинира проблема, дава решение и реализира всичко в положителна и успешна посока. Отвореното съзнание и разум са окрилени, благодарение на страстта. Изкуство, финанси, право, увлечение. Хората лекуват от любов към изкуството да спасяват живот. Дори и начина, по който касиер в магазина ти връща рестото е резултат от изкуството да създаваш живот.
И съдията застава пред мен и ме пита как да постъпи, когато хората вече не са хора и светът вече не е същият? Накъде?Какво? С Кого? За какво? Винаги идвайки тук да искате същите неща, никога няма да намерите ключа към съвършенството, а именно солидарността, толерантността, отговорността, реда, борбата, допълването между различните, а не противопоставянето им. Едната част от хората се примираха със ситуацията и загубиха всичко. Не искаха да разберат причините, искаха наготово да са успешни. Животът променяше тях, а не те него. Нагаждаха се, не отстояваха себе си и убежденията си. Втората група не прие случващото се, намери причините за провала, но се примири. Избра да чака. Защитаваше се, но не бе с твърда и активна позиция. Колебаеше се дали да остане тук или да отиде там-другаде да приложи своите знания, качества и способности. Третата група хора-това са шампионите. Не приеха деградиращата среда, мечтаха за просперитет и интелигентен растеж. Дадоха живота си, за да разберат, кое им причинява болка и страдания. Освен това искаха да променят всичко това и не само заради себе си, а за всички, разбрали,че здравото и зряло общество се изгражда, то е свързано и всеки значи. Личният живот бе първото стъпало, професионалният път-второто и третото-гражданската позиция. Сега пред мен се изправя Съдията и пита дали аз съм същество на думата или подлец. Вярата ни събра, любовта ни не ни позволи да се откажем, справедливостта осъди да  победим. Но първо, ако аз не съществувах, ако аз не се бях се срещнала с вас, ако аз не ви бях дала шанс и урок, ако аз бях като вас-обикновен човек и на ваше място щях не само себе си и тези до мен да запитам следното.-Някак щастливо посочи нагоре златната рибка и викаше колкото сили има:
- Бих искала да знам какво значи политика? Какво значи политик? Бих искала да знам цената на човешкия живот- Бих искала да повтаряте след мен тези думи, за да не се случва едно и също, а да се върви напред!
- Бих искала...
 

© Tebasile Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Май вчера беше, опитах се да прочета разказа ти и бях упорита, но не стигнах края. Може би не говориш добре български, не зная, но това не става за четене.
Предложения
: ??:??