Сърцето плаче с кървави сълзи. Душата чака да угасне. А тялото ми иска само твоя ласка. Всичко е безнадеждно. Значение няма нищо. Скърбя, а съм сама. Крещя, но никой не чува гласа ми. Гледам те, живееш за нея, сърцето ти ù принадлежи. Аз бях просто пречка между  вас.
И когато взе всичко от мен – сърце, душа и всичко друго, си тръгна. Остави ме сама с любовта ми към теб. Тя явно не е достатъчна, за да си те върна. Съжалявам за едно, че страдам за теб, на теб ти е все едно. Дали съм жива или не. Може би е по-добре да умра, за да спре болката и чувството, че съм сама. Животът продължава, но не и за мен. Аз нямам нищо, дори и надеждата ми взе. И аз стоя в този тъмен ъгъл и шептя, но всъщност искам да крещя: "Моля те, върни се”. Но всичко потъва в този мрак. И той ме поглъща, няма друг изход. Ще заспя и няма кой да ме събуди.

Животът е такъв и ето аз приключвам своя! Но знай, че някой ден ще дойда, за да взема и твоя!!!