Ще изяде ли мишката книжката?
След първия прочит на този въпрос в съзнанието ми веднага изникна друг... А защо въобще трябва някой да яде някого? Не може ли двете неща да вървят заедно, като естествено едното е малко по-напред от другото?! Естествено, че може! Ако към проблема (ако това може да се категоризира като проблем) се подходи не с методите на унищожението, а с похватите на елементарната дипломация, вероятно по-лесно ще бъде намерена подходяща алтернатива.
От хронологична гледна точка книгата се е появила много преди компютъра - спор няма. Оттам можем да направим една доста първосигнална връзка - след появата на компютрите книгата, като носител на информация, не е заличена от лицето на Земята. Самият фактa, че двете неща съществуват заедно толкова дълго време доказва, че не са напълно несъвместими. Успешното комбиниране на "сърфиране" в интернет и ровене из прашните книги е ключът към сполучлив човешки продукт. Ако даден човек по никакъв начин не е заинтересован от изписаните с дребни букви книжлета, без никакви картинки, то нищо не би могло да го накара да се заеме с тях. Дори и преди изобретяването на компютъра е било така. Поради липса на компютър е можело да рита топка или пък да седи на брега на някое езерце, любувайки се на красотата си. Просто не му се чете и това е! Конкретните примери звучат малко неактуално, сега горепосочените действия наистина могат да бъдат заменени с компютърна дейност - била тя полезна, регламентирана или напълно безсмислена. Но какво е значението дали пръстите ти ще препускат по клавиатурата или ще късат върбови клонки? Книгата си е все така на светлинни години от теб, просто заместителите й се променят.
Което ни води към друга асоциация - така наречените заместители се променят, а книгите са все така непреходни. Ами след това "умозаключение" може ли да става дума за притеснение относно мястото на книгите в човешкото битие? Докосвайки се до усещането, придобито след един внимателен прочит на стойностно литературно произведение, човек разбира колко богато е въображението му. Разбира до колко може да се промени личният му мироглед и колко различен се чувства вследствие картините, които съзнанието му е запечатало. Картини запазени толкова дълго именно, защото са строго индивидуални и персонално разработени. Не готови изображения, минаващи през главите ни без особени следствия и последствия. Лично осъзнати и погледнати през качествената призма на специфичното човешко съзнание.
Изводът е прост и логичен. Всеки сам решава какво иска да прави със себе си, как иска да моделира ума си. Разумният човек успява да оползотвори максимално своя капацитет и природни дадености. Ориентира се съвършено правилно кой информационен носител е по-резултатен за него самия. Взема най-доброто както от виртуалните технологии, така и от книжните носители. Нещо малко по-различно прави неосъзнатият, притежаващ ограничен потенциал индивид. Той може да прочете стотици всепризнати книги и да не вникне в тяхното съдържание и смислово послание. Същата тази персона може да види една пошло-вулгарна снимка, било то в книга или в интернет, и тя ще се запечата в съзнанието му, докато не бъде изместена от друга, която притежава още повече от вече посочените "качества". "Разни хора, разни идеали" е казал преди време Алеко Константинов. Този израз е актуален и до днес и не се съмнявам, че ще продължи да важи за нашето малко, необикновено общество докато свят светува.
© Сандора Все права защищены