Човек се ражда грешен, през целия си живот той носи първородния грях. Грешни сме, когато се раждаме, грешни сме в младостта и зрелостта си... грешни умираме, за да отсъпим мястото на новия живот... роден в грях.
Грешим и прощаваме, грешим и ни се прощава... прощаваме, грешейки!
Да можеш да простиш, е силата да надраснеш себе си и собствените си грешки и слабости. Чрез прошката ние се доближаваме до божественото съвършенство и мислейки, че проявява слабост, човек всъщност се въздига над обикновените, дребни житейски камъчета, които "преобръщат колата".
Прощава този, който обича и е влюбен - а нима любовта е слабост? Прощава майката - а майчината обич е най-силното чувство в света. Прощава победителят, защото прошката е и великодушие. Прощава и приятелят, защото прошката е и вяра, и доверие.
Да откажеш някому прошка, е силата на слабия. Низшите духом се нуждаят от фалшивата власт на неопрощението, защото бедната душа не познава обичта, доверието, надеждата. В българския календар има праз ...