21 сент. 2006 г., 00:14
10 мин за четене
СИЛАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Това, което ще напиша, е посветено на делото на двамата солунски братя св. св. Константин-Кирил Философ и Методий, които през IX в. създадоха глаголицата, от която произлезе кирилицата, която днес използваме, за да пишем на скъпия ни български език. И на всички, които оставиха следите си с творчеството си на една земя, напоена с кръвта на милиони; една земя, попила заедно с кръвта и спомените, и мечтите на милиони. Една земя, която има история, една земя, чиято култура се извисява и се нарежда редом до западноевропейските. “За всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене!”
Неясно си спомням първите думи, които изписах на български език в първи клас. Споменът ми се струва някак далечен, избеднял, остарял в паметта ми, натрупала стотици и хиляди думи в заплетен лабиринт. Но съвсем ясно си спомням трепета, с който посягах към писалката, за да започна да вия красивите ченгели на кирилските букви. И този спомен е съвсем жив в съзнанието, сякаш всичко това се е ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация