Сините очи на майка България
Сините очи на майка България - "Да се завърнеш в бащината къща... да те прегърне старата на прага..."
Така и не се завърна, Апостоле!
Така и не видя България свободна и не се зърна родното Карлово отново... Не можа да изтриеш сълзите от сбръчканато лице на родната си майка... Не успя да чуеш виковете: "Свобода, свобода!"
А тя плачеше, Дяконе! Майка България плачеше за единствения си син, покрила изстрадалата си снага с траурно черно було на страданието в 1873 лето господне. В онзи февруарски мразовит ден ти висна на бесилката край град София. Осъден като дребен престъпник. Ти, Врагът - страшилището на Османската империя, бе повален в бялата перелина на зловещата зима.
Ти не си мъртъв, Василе, жив си, там на Балкана, там сред полето, там в сърцата на хората... Завинаги! Завинаги в спомена на българите!
На истинските българи!
Ти не загуби, Апостоле. Ти победи... Вече 135 ти побеждаваш с примера си, с любовта си към родната земя, с честните си сини очи. Ти си нравственият пътеводител, който ни е нужен повече от всякога в тези мутренски времена, в този безморален свят, в този вълчи капан, от който не можем да се измъкнем... Нужна ни е революция, Дяконе...! Революция в празните и безчувствени души, измръзнали, както ти си мръзнал в онази воденица с Христо Ботев, раздиран от болки и блянове за майка България.
Прекланям се пред теб, пред саможертвата ти, пред делата ти!
Добре дошъл във великия пантеон на героите, там, където са истинските синове на бащината земя - тупкащите сърца на хората!
19.02.2008
Дълбок поклон пред този Велик Българин!
© Мария Все права защищены