Скъпа Любов...
Разперих крилете на демон, които бях затворила в себе си и пак се върнах към старите си навици. Прелитам над едни и същи места, убивам едни и същи безсмъртни всеки ден. Боря се за дъжд, когато само мъглата може да бъде непобедимия щит на сърцето ми. Желая тъмна и гъста мъгла, а се боря за дъжд, който да измие мислите, натрупали се в главата ми. Толкова са силни, че ми става лошо, защото не мога да ги спра. Следват една след друга, много демонични фрази, всяка е по-ужасна от предишната, а адът, който изграждат в мен, е непобедим. Само силните крясъци на създанията, които убивам всяка нощ, отекват в съзнанието ми, докато спя. Единствено те преборват мъгливите ми мисли.
Направих си легло от костите на всеки един покорен от мен демон. Във възглавницата, направена от ленен плат, затворих мечтите си за добро. А за завивка използвах кожата на най-стария дракон на земята. Леглото беше твърдо, завивката пазеше студено. Само възглавницата хранеше сърцето ми. Тя нашепваше по една м ...