До онази безкрайна любовна история... 

      До болка помня онзи първи момент, когато си казах, че всичко между нас приключи. Но всеки път когато погледна назад виждам своите най-хубави моменти, а тогава виждах само болката, страданието. Нямаше на какво да се държа, освен онези негови неверни думи – толкова сладкото нищо. Той ми даваше всичко, поне така си мислех, оказа се едно голямо нищо. Трудно е да видиш как животът ти се променя само за миг, вярвайки в това сладко нищо. Най-прекрасната болка, най-сладкото усещане, най-тъпата рана в сърцето. Нямаше какво да ме задържи, нямах и желание да остана, но тогава… това малко сладко нищо, което ми даваше беше повече от достатъчно.

      Всички се крепим върху празни надежди, породени от друг човек, молим се за любов, но самите себе си не обичаме. Къде е проблема? Може би факта, че аз обричах себе си на напразната вяра на друг човек. Подарих щастието си на друг, на някой, който не заслужаваше да притежава мен в ръцете си, но това сладко нищо, което ми даваше в умерена доза всеки ден, ме поддържаше жива в нашата връзка.

      Трудно е да обичаш някого. Не заради самия човек, а факта, че трябва да дадеш своята любов в замяна на чуждата, а това струва много. Тогава, когато сме готови да се отворим подадем в един водовъртеж от емоции, ситуации и непознати усещания. Светът ни се променя, но реално ние се променяме спрямо светът.  Взимат сърцето ни назаем, мислим си, че ще ни го върнат, но не винаги нещата се случват както искаме.

      Аз вярвам в любовта, давам духовното, но не и материалното. С други думи, за мен тялото е по-ценно от душата, което противоречи на всички женски логики, но е факт. За мен тялото е по-скъпо от душата, защото раната в гърдите може да бъде излекувана с любов, но не и тази на тялото. Може би това не е начинът да се запазиш от мъката, но понякога именно душевната болка е тази, която те учи на толкова много.

      И дори и това малко сладко нищо, което да ти дава човекът отсреща, то може да значи целият свят за теб. Убеждавам се всеки ден, че именно тези малки неща, които за другият човек са толкова незначителни, променят твоят свят из основи. Дали ще е усмивката му/ù, или простичкият разговор на светофара, всичко това сладко нищо, което ни променя, защото това е любовта! Тя ни кара да вярваме в малките неща,  в незначителното, в замяна на щастие, на любов, истинско усещане. Даваш и получаваш – това е законът.

      Но правилата се за да се нарушават, опитайте обаче да нарушите това правило и то ще ви ухапе отзад. Лесно е да бъдете обичани от някого, с когото не искате да бъдете, но когато на вас се случи, е неприятно. Така, че просто трябва да приемем факта, че всичко това е резултат на правилото. Приеми го и повече не го прави на друг, защото съдбата е достатъчно гадна и без да я насилваме.

      Обичайте се, хора, защото светът е прекалено малък, животът прекалено кратък, а мечтите толкова големи, че нямаме време да губим в своите тревоги, грижи и неприятни чувства. Живейте сега и не забравяйте, че любовта е навсякъде около нас, просто понякога е нужно да видим онова малко сладко нищо, което онзи необикновен човек ще направи, за да промени живота ни, изцяло.