Слънцето в моята душа

       Искам те!!! Така и за миг не спрях да те желая все толкова силно и неистово. Нито ден, нито минута не спря да си пред очите ми, изгряваща в моето съзнание. Като хипнотизиран от твоята красота, седя и те гледам. Как усмивката ти стопля душата ми, как погледа ти  докосва най-съкровените кътчета вътре в мен! Как сърцето ми се пълни с онази топлина и порив, каращи ме да полетя от щастие.. .онова, в което съм вярвал още от малък, че съществува.

 Обичам те! Жадувам и обожавам твоята същност, тяло и душа! Разбираш ли, колко много значиш за мен?! Единствено ти изгря пред мен, оцвети картината на живота ми така, както никоя друга не бе правила до сега. Сякаш си чакала точния момент, за да тръгнеш с любовта и започнеш да рисуваш по сетивата! С нежното си присъствие да докосваш всяка частица от мен! Съживявайки онова, което беше почти замряло в болка и самота. Откри в моето сърце любовта, която беше угаснала в прах от предателства и лъжи! 

  Направи го, защото повярва в мен! Вярваше, че ще успееш. И нито за миг не се отказа да ме обсипваш с всичката си топлина и порив, която извираше в теб! Не се поколеба в избора си- направи го със замах. Ти успя! Отключи в мен онова, което много хора не съумяха да оценят и усетят. Показа ми какво означава истински да обичаш, да се бориш за любовта.  И аз го усетих!

   За това, което направи с мен, Любов моя - ще те обичам до края на дните си! Ти и единствено ти ще останеш завинаги в мен и моето сърце! Най-обичаната жена - слънцето, което изгря в моята душа! Слънцето, което няма да спра, да искам, желая и обичам завинаги!