От време оно,  та  чак  до наши дни, страхът е движещата сила в света. Така се управляват народи, така се свалят правителства, така се правят войни.                                                     
Да си различен - привилегия или наказание? Различността на индивида -  независимо от това дали е на интелектуална, расова или  религиозна основа, е наказвана от съответните институции.  Средновековието… Рицари,  биещи се за щяло и не щяло, народи, които се излюпват един след друг, минават през нашето село, опустошават всичко, и си заминават (или… Великото преселение на народите). По цял ден работа, ако си селянин, безделие, ако си аристократ, или пък войни, ако си рицар. И кое е общото между тях? Страхът. Всеки човек, като едно малко дете, живее в страх -  страх от аристокрацията, страх от рицарите, страх от краля, от църквата, от Бога дори. Навсякъде тъмнина, всички говорят за Второто пришествие, за Дявола, всяка вечер си лягаш, завиваш се през глава и чакаш Луцифер да дойде да те прибере. Не можеш да четеш и пишеш, ама то не ти и трябва. Ами науката, изкуството? Каква ти наука, изпуснеш се, кажеш че Земята се върти и на кладата. Кой ли би тръгнал да прави научни открития?Изкуство?Същевременно пък църквата, изворът на страха, единствен източник на власт за цяла Европа, решава че това не й стига и започва да продава индулгенции, тоест, като дадеш парици, греховете ти ще бъдат опростени.  Голата истина е, че именно дявола е най-големият приятел на църквата, като е давал храна на тази институция чрез присъствието си, ако не е дявола църквата е щяла да загине – „Който не се бои от дявола, не се нуждае от никакъв Бог“. Църковната власт безнаказано е потъпквала и заличавала индивидуалното. 
Светата Инквизиция!!!
 Инквизицията е била тази която в името на бога е унищожавала всяка ерес, но по най–жесток, садистичен начин.Институциите не са обичали различните, те са се стремели да  ги слеят с тълпата, защото, според тях, разноликият демонстрира идеал и модел на поведение, също така би могъл да подтикне народа към бунт.  А една водеща институция не може да позволи това да се случи,  защото по този начин деспотичното й господство ще отслабне.Тази хубава българска поговорка -  "Преклонена главица, сабя не я сече!" -  дълги години е спасявала човешки животи по времето на турското робство, но дали е спасявала и човека - неговата душа и същност!? В онези дни се е изисквала голяма смелост,  за да бъде различен един човек, защото в опозиция на тази другост стои смъртта. Силната личност отказва да се слее с тълпата, защото иска да е единствена, а не една от многото, защото знае, че „шаблонът“ е променлив и няма лице. За колектива индивидуалното е нещо непознато. Той обявява индивидуалиста за „луд“ и го обрича на самота заради различността му. Но точно „лудите“ са тези, които от древността насам прокарват света през тъмнината и го водят напред и нагоре към прогреса. Тези „еретици“ отвориха света към непознатото и различното. „Лудите“ са тези, които обявяват протести и свалят правителства в настоящата и минала политическа история на света.  Нима нормалните ще вмъкнат цветни нотки в този сив свят… Днес е по-лесно да сме различни, въпреки че за това все още се изисква смелост и силна воля. Мисленето на част от по-възрастните хора е консервативно и стереотипно -  различното е неприемливо за тях. Старите не разбират днешната младеж, защото просто не искат да видят другата страна на нещата, независимо колко усилия ще положат младите, за да ги накарат да разберат и приемат различното. Младите, от своя страна, стават избухливи, щом някой по-възрастен им направи забележка или ги прецени погрешно. И до днес взаимно се настъпваме по опашките…Сблъсъкът на поколенията започва още със самото раждане на човек. Когато децата са малки, родителите определят кое е правилно и кое – не, възпитават ги, формират ценностната им система, развиват или потискат индивидуалността и интуицията им и т.н. И това си е съвсем в реда на нещата и никой дори не подозира за съществуването на явлението, та камо ли да го нарича проблем. Причините са хиляди – икономика, политика, култура, социална среда, трудова дейност, начин на възприятие, породен от човешката индивидуалност и т.н. Макар че, впоследствие, именно възпитанието, което родителите са дали, определя и повлиява силата на сблъсъка. Според мен да си различен означава да си уникален, единствен… От друга страна,  колкото сме различни, толкова сме и еднакви, защото всички ние по един или друг начин се опитваме да се докажем пред света. Не е лесен животът на човека, който явно заявява своята другост . Трудно е да съхраним своя характер, да отстояваме правата   и индивидуалността си, като заявим гордо пред света, че сме различни. Понякога страхът, който се поражда у човек може да събуди неимоверна смелост, която да му даде сили да защити себе си, дома си, децата си…
Да си смел не означава да не се боиш, а да бъдеш господар на страха си. Да  го погледнеш в очите! Да му се опълчиш! Да го преодолееш! Но, за съжаление,  има и моменти, когато страхът надделява. Според някои мнения, човек може да бъде само условно различен, но различното у човек е заложено в сърцето и душата му. Той не може да се промени, а дори и това да стане, то ще е някаква повърхностна и временна промяна. Човек не може да се оразличи, ако не предприеме някакво действие, което да му помогне да открие, покаже и отстоява своята уникалност, независимо дали според религията то е грях, или не. Ние младите се опитваме  да  се „внедрим“ в новата компания или среда, като много често имитираме възгледи, поведение, навици, изказ… Споделяме време с хора, които не харесваме (просто, за да не сме сами),  ходим на места на  които не желаем  да стъпваме (просто, за да сме с хора) само и само да се впишем и бъдем приети.  Не се замисляме, че понякога, заради хората, които са в обкръжение ни, показваме своето „аз“, което всъщност е тяхно . Заради страхът от отхвърляне, изоставяне, унижение, предателство, несправедливост. Вечното преминаване от роля в роля погубва истинската ни същност. Кара ни да забравяме кои сме в действителност. Всеки се опитва да се нагоди спoред ситуацията и обстоятелствата. Да бъде винаги на първо място. Без значение каква е цената – дори да загуби себе си. И всичко това е само за да ни харесват, защото всеки се бои от отхвърлянето и  самотата.  Да, подсъзнателно правим това, което смятаме, че на другите ще  се понрави. И тогава изниква въпросът
Смелостта да бъдем различни или по-скоро страхът да бъдем себе си, за да не останем сами…  Хората винаги очакват да видят нещо добро, но да е добро  според техните виждания за такова. И разбира се, не по-добро от това, което те самите ще предложат.
…защото, когато станем по-добри ги застрашаваме и след това те застрашават нас със злобата, която се таи в тях. Понякога, всеки иска да е в центъра на вниманието, някои хора го искат за  малко, а други за колкото може  повече. И когато светлината от прожекторите се насочи към друг, тези завистници започват да се давят в своята злоба, защото някой ги засенчва.                                                                                                        И след всичко казано дотук става ясно, че всеки за себе си избира дали да бъде истински и открит с хората или да стои скрит в сянката на другите -  недооценен, защото не е показал какъв всъщност е наистина…Оказва се, че това да бъдеш себе си е най-трудната задача на този свят. До такава степен сме свикнали да се отъждествяваме с останалите хора, че сме загубили своята автентичност, своите най-смели мечти и желания. Проблемът с различността стои в основата на отношенията между хората, защото когато човек е различен отношението, което получава рядко ще е нормално. Трудно можем да намерим истински приятели, които да ни приемат такива, каквито сме – с предимствата, недостатъците, с капризите, болките, срамът дори… - без да се опитват да ни променят според техните виждания. Не бих се променила заради очакванията на другите.Животът е кратък и трябва да го живеем както на нас ни харесва, а не както другите искат. Само тогава можем да го наречем “истински живот”, а не просто съществуване.

     Аз съм различна, защото съм СЕБЕ СИ!

 Бъди различен и ти!