Смърт през Декември
Смърт през Декември
Беше Декември – към края.
Сив и агонизиращ, последният месец умираше безславно...
Ревматично болящото време се беше побъркало.
Отвсякъде се носеше злобният кикот на размити силуети.
Мъглата - с нож да я срежеш. Впиваше се в тебе като втора кожа. Лягаше уморено на предното стъкло и дори чистачките не я отмиваха. Вместо да я разкъсат, дългите светлини се отразяваха обратно.
Докосваше часовниците с дългите си пръсти и зъбчатите им колела мигом ръждясваха. Стрелките застиваха в безвремие...
Задъхващо-гнусно разяждаше алвеолите – една по една. Безмилостно се завираше в потрошените очи на хората и ги стапяше. А те се хилеха, изгаряйки...
Просмукваше се през порите и засаждаше отмала в душите.
Веднъж влезнала в главата, мъглата вършеше своето - с фина шкурка полираше мозъка.
Думите ù пречеха, затова ги обви в три пръста белезникава безплътност и ги разжалва – до нечленоразделни звуци
Шедьовъра запази за накрая. Ефектът на доминото. Без дори да ги докосне, сърцата ставаха инертни...
Събрали се на небето, облаците наблюдаваха как сестра им вършее сред хората.
Чаках.
Теб!
Спасението си ти.
Чаках да се изсипеш от небето ефирен и мек. Да застелеш мръсотията с нежното си бяло покривало, да прогониш мъглата с ледения си дъх. И тичайки през теб, да хващам снежинките с уста и да се преродя...
Но ти няма да дойдеш, нали?
Убиха те.
Стопиха! Заляха те с бензин и те запалиха, за да не можеш да се върнеш отново при хората и да ги пречистиш.
А аз те чаках, сам – към края на Декември...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Филип Филипов Все права защищены
