6 февр. 2022 г., 13:43

"София - мой малък Лондон..." 

  Эссе
498 0 0
2 мин за четене

Тъй то - лЕто 22(дваесе и второ).
Петльовден. Събуждам се възторжен от панелната рапсодия в съседната кутия.
Зимна феерия.
Навличам шапка, шал ръкавици, ботуши, апрески, маска, противогаз, криолина и излизам.
Както казах - зимна феерия.
Приказка!
Магическинсъм се пренесъл в Полша - град ЗАкопане!
15 мин ФП.
Тръгвам, заобикаляйки кофи, камиони ученици, майки, баби кучета, едно пони, кварталния пияница и накрая един регулировчик.
Няяяяя проблем - все идет по плану!
Шмъркайки сополи, стигнал вече на работа пак почвам етюд от "Зимни извращения" откопавам коли демек.
Шляпа ми между пръстите на краката.
С премръзнали пръстета се опитвам да вдигна проклето-звънящият служебен телефон.
- Здрасти Мария е.
- Кой?
- С КИАта. - виж това вече ми помогна.
- Дето ми я докара в центъра.
- Аааа Русата?
-.... Да. Колата е налична.
- Добре, ще гледам до 30, 40 мин да я вземем.
Мацето е от Добричко, трудно й разбирам, ама...
Междувременно, я съм у престижен сервиз на БМВ, за препрограмиране на... Не знам си кво. Викам му на ординареца:
- Да чакам или да звъня да ме вземат?
- Аааа звънни да те приберат че някой път става за час, някой път за 7 часа, а оня ден блокирахме една за 2 дена.
Сигурно съм изглеждал много тъпо в тоя момент...
Звъня на колегата, ще го наричам Василиус, за да има съспенс. И да приликата с реални лица е препоръчителна.
Та идва Василиус, страшилището на софийските улици, кръвния брат на Мишел Ваян, внук на  Артън Сенна и ме прибира с едно Рено Експрес.
Ювелирното бижу на френското автомобилостроене.
Естествено нашето е служебно и дефакто няма по бърза кола от нас!
Отиваме при Мара.
Само че, само че...
Софийски Universidad, стоим си спрели и естествено не се гримираме, ами като истински мъже си бъркаме в носа на светофра. И по еднонвреме - Лууууп отзад.
Предпоследен модел С-класа - 350, немска...
Achtung!
Вътре един маринован индокитаец вика "Комшу, комшу..."
Криво-ляво,  къде с псуване къде с английско-македонски се разбрааааме.
Кирил пеДкофф, ще ми завиди.
Чакаме другарите полицаи.
Оня се изнервя.
Василиус вече е на предела, вика ми: Спи, аз ше се опраа..
Ясно, не иска свидетели.
Успокоявам себе си, него и после Хюсеин.
След около 40 мин, сърбящо гъза представление, в което ни псуваха всички от тролейбусаджии до клошари дойде небесния ангел. Разпилял сребро в косите си, с набола брада, остра осанка и леко тъжно-тъпи очи... и три чертички на рамената.
- Що не сте преместили колите?
- Така казаха колегите от 112..
- Начи ся, пострадали нали нема?! Отивате на по широкото, да не правите панаир, ние бихме ви поели ама трябва да ходим до съда.
Василиус:
- И на по-широкото какво да правим?
- Звъните на 112 и им казвате че сте се преместили да пратят друг патрул....
Еми накратко толкова .
В заключение: след като едвам спасих триъгълника ни от една мацка с Пежутка, която си го влачеше, само и само, за да го сгази един тролей, чакахме 2 часа КАТоржниците, накрая изводите са следните.
Човека казА:
- Арбайтен Албания, полис, трафик.. - остави един талон номер 100 (зелен) и се разбрахме, да се видим на по дюнер във Франкфурт.

 

Ф
 

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??