СОЛ И СВЕТЛИНА

        Матей 5 гл. - 13 стих.  Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато  запалят светило, не го слагат под шиника, и то свети на всички, които са вкъщи.Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата.

       Вие сте солта на земята: ,,каза Исус”! Кои ние?  Ние хората ли? Всеки, който се нарече Християнин ли? Не, не, не. Тези, които носят  Божият Свети Дух в сърцата си!

За какво се използва солта? Солта още от миналото се е използвала за консервант, за да опази от разлагане и разваляне  (на месото). Солта се използва  днес и за овкусяване и осоляване на онова, що ядем. Но в основата си, тя е консервант. Тоест Бог ни казва днес: ,,Консервирайте и запечатайте това, което ви  е придадено”.

        И аз ще затвърдя тези думи - във Второзаконие 4-9 се казва; Само внимавай, за себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би те да се изгубят в сърцето ти през всичките дни на живота ти, но предавай ги на чадата си и  внуците си,  и помни деня, в който ти застана пред Господа.

        Ако солта съхранява, то ние  трябва да съхраним и опазим онова, което  придобихме в Бог. Всеки един, който днес се нарича Християнин би трябвало да има разбиране, какво всъщност е да се наречеш с Божието име. Истинският християнин се различава от другите  по това, че е имал някога среща с Исус. И тази среща, е изявена чрез благодатта и дарбите на Духа, които някои от нас разпознаха. Мирът, правдата, радостта, освобождението, изцелението съпътстват срещата ни с Бог. Затова вярвам, че днес Исус се обръща към Християните и ни  казва:

,,Помни деня, в който ти застана пред Мен и аз те облякох в моята правда”. - Помни деня, в който простих всичките ти грехове и  беззакония, но записах името ти в книгата на живота.

- Помни  деня, в който беше наскърбен, но Аз те утеших. Помни деня, в който беше помилван, съкрушен, примоли ми се и Аз чух гласа ти. Помни деня, в който бе  освободен и изцелен и - Аз Исус те посетих.

Но сега ти казвам! Помни и  деня, в който ти ми се врече във вярност и обет и като  погреба стария човек ти обеща да Ме следваш. 

 Защото те призвах да бъдеш солта на земята и да съхраниш онова, което ти е дадено и ще ти се даде, за да го предадеш на  своите деца и внуци и те да го пазят и нека те го предадат на своите си.

Ето какво трябва да съхраним. Обществото всеки ден се разваля и разлага, упада моралът от Божия закон,  постановен още при Мойсей. Затова Бог ни казва - Бъдете онези, които ще съхраните това, което сте приели. Но Той  ни предупреждава и казва: ,,Пазете душата си, да не би да забравите’’ - или за да не обезсолеете. Да не охладнеете, пазете душата си...

Защо душата? Защото през душата минават всички емоционални състояния на страсти и желания. И ако там се зароди нещо извън Божията воля, то ще  влезе надълбоко и ще отвори врата  за греха в сърцето ти.

 Ако приемем че сърцето е като дом,  подобен на къща със стени и основи. Няма значение от колко години си вярващ и колко дълбоки са твоите основи, като разбиране, опит и сила на вярата. Защото  врагът не е глупав и той не пробива през основите, които са като бетон в земята - тази среща с Исус и знаменията, които те правят положен на Канарата. Но всеки дом си има врата и това е душата.  А умът е като предверието. И силният Християнин умее да разпознава кой  стои на вратата му. И още отдалеч, когато се появи нечистият, казва върви си! Разпознах те. Но повечето хора не знаят как да пазят още от портата. И грехът си влиза, в предверието - чук, чук, аз съм малко злоба, може ли да вляза. И ти казваш, постой малко в двора ми (в ума) и пак се чука, хайде пусни ме по-навътре, аз съм отмъщението, аз съм завистта, аз съм лицемерието. И ти отваряш  вратата на душата си и те вилнеят в твоя дом, опустошавайки всичко подредено. Ето затова  ходим на църква. Защото няма светци и всеки греши, но там е мястото на освещението, срещата с Бог, която прогонва всички онези нежелани неща. Затова във Второзаконие се казва; пази душата си и да не забравиш срещата ти с Бога. Ако все още си нямал тази среща с Исус, дерзай, потърси я и си прочети Библията, моли се, задълбочи се – затова пиша днес. Не за да философствам, не за да ми се радва някой, не за да търся слава, защото  Бог ме праща и ми каза, предай онова, което положих в сърцето ти.

И в  словото се  казва; Внимавай, ако солта обезсолее, с какво ще се осоли. Ако изгубиш Божия Дух, какво ще си придадеш, какво ще си добавиш? Нищо не може да го замести, казва; вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. Ако обезсолееш, не Бог ще те стъпче, но ще те отдели от присъствието си и врага ще употреби хората за да те стъпчат.

Но: призвах ви да бъдете виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.

Йоан 1 - 1 написано е: Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него. Той не беше светлината, но свидетелства за светлината.

Сам Бог е светлината, но казва, че ние сме виделината.

 Виделината  на разсъмване  е онова нещо, което отделя тъмнина от светлина. Тази граница на разделянето се изявява като виделина. И Библията казва, че без Бог ние ходим в тъмнина и до днес, но тази виделина е онова зазоряване, което е началото на истинският ден. То е само началото.

Пътят на праведния ще бъде  изгрев, място където хората призвани в Христа ще погледнат натам и ще искат да влязат по-надълбоко, ще искат да проверят, да се докоснат, да видят как живее истинският християнин. Затова  се казва Град поставен на хълм не може да се укрие. И хората ще влязат в твоя град в твоя живот и когато минат зад портите, какво мислиш би искал да види един човек  в един град, за да остане да живее там?

Ако този човек види мир, ако види правда, ако види радост, но не само в твоя дом, защото словото казва, град поставен на хълм, и ние сме призвани да бъдем в едно тяло в един Дух като църква, то тогава човека отсреща ще пожелае да опита от този начин на живот. И тогава ще достигне истинската светлина, която е сам Исус.

Но в противен случай, ако  зад портите в нашия град  има  клюки, дух на присмиване, завист, злоба, отчаяние, липса на вяра. То ние ще посрамим Бог и грехът пада на нас.

 И словото продължава и се казва и когато запалят светило, не го слагат под шиника, но на светилника и то свети на всички вкъщи. Светилото, което Бог е запалил във всеки един от нас Бог ще изиска да бъде ползотворно и за останалите, затова словото във Ввторозаконие казва - помни деня, в който застана пред Господа  и предай на домочадието си. Започни от там, предай това, което си приел и го предай на своите неспасени близки. Постоянствай и Бог ще изяви виделината в теб дотолкова, че това ще носи слава на Бога у всички останали, които ще виждат добрите ви дела и ще се доближат до Спасителя.