СПИН може да е съдба, но в повечето случаи е плод на нехайството и порока.
Жалко е, когато си млад, красив, образован и независимо от това, че си осведомен за опасностите, които крие половият контакт без предпазни средства, правиш точно това. Всеки си казва „ Аз нямам СПИН. Защо не? Какво пък ще ми стане? Нали е по-готино..." да, но не можем да бъдем сигурни. Достатъчно е веднъж партньорът ни или ние самите да сме били с „неподходящия" човек и без сам той или тя дори да подозира да ни зарази. Тогава СПИН се превръща от нехайство в съдба, а тази съдба е много тъжна и агонична.
СПИН става съдба и когато родиш дете и си носител на вируса. Ти, точно ти обричаш това дете на смърт. СПИН се превръща нехайство в съдба, когато, поради „лекарска грешка" в болницата ти вземат кръв със заразена игла. СПИН е сигурна съдба, ако си наркоман и ползваш едни и същи игли със своите съратници, ако проституираш и безотговорно сменяш сексуалните си партньори.
Истината, обаче е една - Ти сам определяш съдбата си. Може да е СПИН ( или друго заболяване предавано по полов или кръвен път като хепатит B, С или HPV.), но може да е и това, за което мечтаеш. Може да е пътят към личното ти щастие, което Ти си избрал. Една целувка може да е гибелна за теб, но може и да е път към любовта, която търсиш.
© Димана Все права защищены
Дали ще е СПИН, рак, катастрофа, инсулт... все изпитания за духовното израстване на обречения и обществото, в което живее. Няма нищо случайно, няма нищо без причина. Всеки плаща цена при израстването си. За съжаление, преобладаващото мнение е, че здравото тяло, дългият живот и материалното изобилие е моделът на хубавия живот, който модел трябва да се следва и ако това не се получи, следва голямата трагедия.
За мен е важен духът, нивото на човешката духовност и стремежът на човек да върви нагоре и напред в духовното си развитие...
Тема за много дълъг разговор...
Замислящо и предизвикващо!
Поздравления!
ПП И не е вярно, че СПИН е обреченост, има доказателства за обратното, което трябва да ни накара да помислим какво изпускаме и подминаваме в живота си...