Посреднощ навън се чу врява и прогони духовете. Остана само един - мълчалив и доста тъжен. Кога се бе появил нямах представа. Възгласите от улицата определено го дразнеха и той запуши ушите си с ръце. Там някаква гръмогласна тълпа ревеше сърцераздирателно: „Боотев! Боотев!" Погледнах през прозореца и веднага ми се изясни, че са футболни запалянковци - вече доста пияни.
Завръщаха се от поредната футболна фиеста, развявайки демонстративно знамето на своето тъпоглавие: „Боотев! Боотев!" Сеансът се провали и гостите си отидоха недоволни, но онзи остана; вероятно не бе разбрал, че е време да си ходи. Лицето му беше бледо и сгърчено от болка. Погледнах го по-внимателно и нещо познато ми се мярна. Въпреки, че се опитвах да играя ролята на медиум, в първия момент не проумях, но изненадата беше шокираща. Беше ТОЙ. Не можех да повярвам.
- Ти кой си?
- Не виждаш ли - същия, когото повикахте.
Побиха ме тръпки. В своята кариера на медиум съм срещал и съм имал работа с много души и духове - най-разл ...